Събудена трева. Росата - розова.
Кръжи орел. Проплакват коловозите.
Горчива песен, кой ли те зове? -
Любов, която тича подир вятъра,
роден от мислите на утринта?
Сълза, отронена в тревата, святата,
пред Кръста дето бавно пожълтя?
Сънувано небе. Убити залези.
Воал в червено. Нощи от корал.
Стаени страсти гърчат се запалени.
Защо?...Защо часовникът е спрял?
Целувани жита. Старинни пътища.
Сред синя самота дърво мълчи.
То всички свои нежности е скътало
за изгрева в най-здрачните очи.
19.9.1992,
Рамазан байрам.
Няма коментари:
Публикуване на коментар