30. ОТ САМОТАТА ОЗАРЕН... /1-ви ноември/

 

В очакване си...Чакаш обич древна

с копнеж, от самотата озарен.
Изсмуква силите ти лаком плевел,
но ти се смееш, устремен към мен.
Мечтател си и по звезда въздишаш,
а в теб кънти вълшебното "сезам".
Насън те чух и, осенена свише,
поисках висините да ти дам
и ласките на изгреви горещи,
и трон, граден от нашите деди,
и храма, в който трябва да се срещнем,
веднага щом кошмара победим.
В очакване си...Като сфинкс изваян,
по-силен от тайфунни бесове.
Смъртта загробил с меча на безкрая,
ти мойта светлина без глас зовеш.

1.11.1992, 10ч.14мин.