Наблизо си, защото те усещам
по пулса на сегашните ти срещи,
които помнят мъките голготни.
Не съм те виждала, но те познавам,
напук на твойта шапка невидимка.
Копнежите ми мùра не ми дават,
а самотата като кръст тежи ми.
Към хоризонта тичаш от години
и аз те следвам, без да съм спортистка.
Почакай!... Младостта ни ще отмине.
Дали без нея после ще ме искаш?
17.04.1981.
Няма коментари:
Публикуване на коментар