Не знам дали е грешно, но обичам!
Не знам дали е странно, но те има!Зад рамото ми искам да надничаш,
когато те рисувам с нежни рими.
Понякога от страх се вцепенявам,
че тъмнината нощем ни разделя.
Кошмарен сън преследва ме тогава
и кани ме на гости във неделя.
Целува ме и танци ми предлага,
препълва със шампанско мойта чаша.
Ела и помогни ми да избягам -
от сънища започвам да се плаша!...
Разкъсай тъмнината на парчета!
Напръскай ме с роса, в гора родена!
Когато се събудя, да е светло!
Кошмар да няма и да си до мене!
6.05.1991.
Няма коментари:
Публикуване на коментар