В памет на Пеньо Пенев!
Говорят, братко, че си бил пройдòха,
преследван от овълчени обиди...
След теб възмездни времена дойдоха.
Дали, поете, мракът ще си иде?
Преследваха те силни бюрократи,
несвикнали на твойте остри речи.
Говорят, че си бил пиян, развратен,
че с фалша си воювал безконечно...
До вчера ватенката ти ругаха,
сега ù дават почетното място.
От пламък подлеците се бояха,
задухаха и пламъкът угасна.
Признателните паметник ти вдигат
чрез спомена за твойте рецитали.
Разказват те, че имало интриги,
че нямало ръка, да те погали...
Защо злобарите те надживяха?
Защо добрият скоростно умира?
Защо кошмарите под топла стряха
дочакват старини, а не секира?
...........................................................
Едва ли някой ще ми отговори.
Животът е населен с мъртви хора!
2.02.1981.
Няма коментари:
Публикуване на коментар