Ще бъда твоя обич ЗВЕЗДОЛИКА.
Пред нас ще лази мракът на колене -
така ще видят всички, че е НИКОЙ!
В мига, когато плахо те докосна,
ще станеш изгрев с пурпурна омàра.
Очите ти ще пръскат нежност росна,
която райските врати отваря...
Сред възгласи и чувства удивени
ще се превръщаш в СИЛА свръх могъща!
Не ти, а твоят мир ще бди над мене!
Не ти, а Вечността ще ме прегръща!
Награда за великото ТЪРПИЛО -
това ще сме за тъжните миряни.
А любовта ще шепне: - Боже мили,
НИМА ДОЙДОХА ДНИ БОГОИЗБРАНИ?!
15.12.1992, 12ч.30мин.
--------
Няма коментари:
Публикуване на коментар