Стихотворението е написано по мелодия на негова песен...
---------------
От кòмки е пил и от нàфори ял,
той праведност търсел, отдавна разбрал,
че червей разяжда отвътре иконите днес.
Вървял и не спирал. Не гледал назад.
Прогонвал със огън околния хлад.
Забравен от Бога, повярвал в едничката чест.
Поискал със песни да стреля в целта,
но винаги жива оставала тя.
Еснафът се кискал доволно зад плюшен диван.
Един Голиат е ранен от Давид,
но сто голиата ще имат предвид
и с ласо ще гонят характера необуздан.
Животът е кръчма. И вътре си ти.
Люлееш се в такт с проиграни мечти.
И счупени чаши напомнят за минал скандал.
Изгря и залезе...Защо ли? Защо!-
Всесилните пак си останаха сто!
Тежкò му на оня - дошъл и видял, и...запял!
24.01.1981.
Няма коментари:
Публикуване на коментар