Какво пък толкова?- Ще се наплача!
Под камък съска първороден грях.
Ще се заключа в стаята на здрача,
потъвайки във "Фуги"-те на Бах.
Какво пък толкова, че в гроб живея!
От Ева ми е кармата това.
Напук на всичко, вярвам на Орфея,
вградил духа си в хора-зарева!
Какво пък толкова?- Ще се оставя
в ръцете на чудати ветрове...
От мъничка запомних се такава -
танцуваща по въглени с Равел.
Какво пък толкова?- Ще бъда притча!
Ще бъда цвете в скица на Гоген!
И слънцето в душите ще обичам,
превръщайки нощта във влюбен ден!
19.9.1992.
-----
Равел - композитор, написал любимото ми
"Болеро".
Няма коментари:
Публикуване на коментар