Да.
да си сатирик на своето време.
Може някоя едра риба да вземе
да каже,
че си й размътил водата
и си й стреснал червея, тоест, храната.
Защото,
по навик стар,
те е взела за рибар.
И, току-виж, че подкокороса
вуйчо си -кита, да разреши въпроса.
Той ни кòли, нито пък беси.
Просто, във водите наши
ще пусне след тебе
някоя изкуствена Нèси,
за да те сплаши.
Тогава,
големият ужас сили ти дава.
Побягваш,
без да си чувстваш краката.
И идва момент, когато
не помниш какво си, къде си.
Повтаряш си само:
"Боже, отзад е Неси!..."
6.02.1981.
Няма коментари:
Публикуване на коментар