Какви са тия облаци? Защо са?
Каква е тая нагнетеност в мен?
Смехът на вещицата остроноса
нали бе вдън-земята озаптен?
Ужасна самота!...И докога ли?
Нали в двубой със звяра победих?
Нали намерих най-подир кристала,
превърнал любовта ми в огнен стих?
Как исках пустотата да прогледне
и принц да ми изпрати любовта!
Как си мечтаех, с глас на арфа медна
кармични грехове да му простя!
Небе, кажи - с какво да го омая? -
С море от нежност в облачния ден?
Или с крила, отключили безкрая?
А може с път, отгоре осветен?
3.05.1993, 10ч.30мин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар