Интимно чуруликане в клонака
напомня, че зората се пробужда.
С копнеж лъчите ù вълшебни чакам. -
От виделото имам спешна нужда.
Прекрасно е да розовеят горе
на хоризонта чувствата красиви.
Да чуя, как тревицата говори,
че нощните кошмари си отиват.
Разсъмване, обичаме те всички :
и розите с уханията росни,
и славейчето с радостта му птича,
и блянът, който свише ни докосва...
Високо там - в антените на блока,
сред синевата, до любов сгъстена,
изплува като от душа дълбока
кълбото с огнени туптящи вени.
Какво величие и мощ излъчва!
Божествена негà в покоя влива.
И пламва огън от небесни съчки.
И се стопява грозотата сива.
Потръпваш цял от чувства извисени,
достигнали свещените предели.
Когато стане любовта горене,
ще знам, че със Нирвана сме се слели!
3.05.2007, 6ч.47мин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар