На моя всевечен Тим Скайлер!
------
Мъничко още - броени минути...
Мълния блесва. В душата гърми.
Черна прокоба след миг ще се срути
и ще останем с небето сами!
Дъжд се излива с ведро - на добро е!
Времето движи покорна стрелка.
Бясно се мята мигът неспокоен...
Обич, смири се...Не бива така!
Нещо съдбовно, огромно и бяло
златни врати ще отвори пред мен.
Значи, затуй до без дъх съм копняла -
в храм да пристъпя, с любов осветен!
7.07.1993, 0ч.10мин.,
Света Неделя.
-----
Храмът, това е нашето пречистено
от кармични наслоения тяло.
А светлината в този храм е любовта.
Няма коментари:
Публикуване на коментар