Разлюля се завесата димна.
Дреме в трона среднощен кошмар.
Рицар огнен, ела - открадни ме
от двореца на гарвана стар!
Знам, че всичко - и песните птичи,
и вълшебствата ти си създал.
Подир тебе животът подтичва -
оня, дето е правен от кал.
Всички клюнести нощи и зими
озаптяваш с искрящи очи.
Ангел мой! В свят мечтан отведи ме
и на висша любов ме учù!
7.07.1993, 0ч.15мин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар