Нежност ли си, няма да те питам.-
Пише го на твоето чело.
Вълчи студ те следвал по петите -
сигурно, ужасно е било!
И при мен не беше никак леко,
но го хвърлях винаги назад.
Чух, как жални гласове отекват
долу там - във Дантевия ад...
Знаех, че си слънце над Синая.
Знаех, че си утро и дете.
Затова за теб отключвам рая!
Затова зората в мен расте!
7.07.1993, 2ч.15мин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар