Спиш...Сладко спиш. Нощта почти преваля.
Беснее вятър - съска с дъх студен.
И нещо в мен се стяга до премàла -
ще бъде съдбоносен този ден!
Предчувствие ми казва, че ще бъде!
От вчера заран още го разбрах.
Ще се раздават прошки и присъди
от Буда, от Исус и от Аллах.
Спи, слънце, спи! Нощта е вече наша!
В екстаз запяват първите петли.
Какво, че вън студът се вихри страшно! -
Това е от безсилие, нали?
7.07.1993, 4ч.20мин.
Навън се вихри ледена буря!
Няма коментари:
Публикуване на коментар