575. ЖИВА ИКОНА /7-ми юли/

ПРЕКРЪСТИ СЕ, ДЕТЕ! ПРЕКРЪСТИ СЕ...
ПРЕД ОЛТАРА МИ СВЕЩ ЗАПАЛИ.
ТИ ГО ПРАВИШ НАСЪН, БЕЗ ДА МИСЛИШ,
БЕЗ ДА ЧУВСТВАШ В СЪРЦЕТО ИГЛИ.
А ЗА МЕН Е ВСЕВЕЧНА ПРИСЪДА,
ДА СЪМ ЖИВА ИКОНА ВЪВ ХРАМ!
ОЩЕ ПОМНЯ СГАНТА ТЕСНОГРЪДА,
КАК КРЕЩЕШЕ, СИНА СИ ДА ДАМ!...

ПРЕКРЪСТИ СЕ, ДЕТЕНЦЕ НЕВРЪСТНО.
ИМАШ СЪЩИТЕ РУСИ КОСИ...
БЕШЕ МНОГО ГОРЕЩО ПРЕД КРЪСТА.
БЛЪСНА ВИХЪР И ГРЪМ МЕ СКОСИ!...
ПОСЛЕ МИНАХ ПРЕЗ МНОГО ЖИВОТИ,
ОТ СЪЛЗИТЕ МИ СТАНА МОРЕ.
ЕХ, ПРОКЛЯТИЕ ЧЕРНО, ГОЛГОТНО,
КОЙ СЪС ГРЪМ ЗЛИТЕ СИЛИ ЩЕ СПРЕ?

ИСКАМ СВЯТ СЪС ДУША ИЗВИСЕНА!
ОТ ОЧИТЕ ЛЮБОВ ДА ИСКРИ...
КАК КОПНЕЯ  ЛЪЧИТЕ ВЪВ МЕНЕ
ДА ВИ ПРАВЯТ ДО БОЛКА ДОБРИ!...

7.07.1993, 21ч.30мин.