Обичаш ли ме? - мислено те питам.
Банално е, но трябва да го знам.
Недей да премълчаваш упорито.
Нали не искаш, да съм тъжен храм?
Живяла съм във дяволски усои,
а любовта ми вграждаха в стени.
И изведнъж над истините мои
се спусна мрак и тежко ме ранù!...
Разбра ли, за какво съм посветила
дори и свойте сънища на теб?
Защото си ми рицарска закрила -
любов, която с часове расте!
7.07.1993, 21ч.55мин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар