Долавям ясно мислите ти скрити,
напук на черния околен дим.
За теб съм лотосът на висините.
А ти за мен си свят неотразим.
Във думите ти звездна обич има
която ореоли ще роди.
Оставям се в ръцете ти - води ме
по пътя на искрящите следи.
Преди да дойдеш, сянката ти срещнах.
Повярвах ù, че тя, това си ти.
Омайваше ме с флирт, с лъжи горещи...
На въдицата хванах се почти.
Но щом прогледнах, с ролята приключих.
Да кажем, че в театър поиграх.
Сега държа на любовта ни ключа.
Сега съм част от Фугите на Бах!
7.07.1993, 22ч.55мин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар