577. СВЕЩЕНАТА ОБИТЕЛ /7-ми юли/

Щастлива съм!
Горя!
Ще полудея!
С лъчи кръстосвам мрачната гора.
Подвил опашката, мълчи си ЗМЕЯТ.
Жена му пък се прави на добра...
Игрите им сега не ме засягат.
АЗ ПОВЕЧЕ НЕ СЪМ...
НЕ СЪМ САМА!
Не съм бездомник, гонен със тояга!
Чух таен глас:
- ЕЛА СИ У ДОМА!...
Огледах се...
Несвястна съм...
Залитам...
А любовта повежда ме натам,
където е свещената обител
на моя ореолно чист АДАМ!

7.07.1993, 22ч.15мин.
Знаете ли, че пълните с омраза и с дявоволска ненавист думи на най-близък роднина, ОБЛАДАН ОТ ЗЛОТО...думи, насочени срещу пословичната твоя 
плачеща от болка доброта, могат наистина да се озоват
в ролята на ТОЯГА-ГОНИТЕЛ?
Горките хора, в които се вихри мракът-господар!
За мен те са истински 
МЪЧЕНИЦИ!
БОГ ДА ИМ ПОМАГА И ДА ИМ ПРОСТИ!