ИВАН ТЕНЕВ ЗАПОЧВА ИНТЕРВЮ С МЕН, МАРИ ХИГЕЛС /МАРИЯ МИХАИЛ/:
ДНЕС В СТУДИОТО СМЕ ПОКАНИЛИ АВТОРКАТА НА ЕДИН НОВ СБОРНИК ЗА ЖИВОТА НА ЕДНА ОТ НАЙ-ГОЛЕМИТЕ ПОЕТЕСИ НА БЪЛГАРИЯ - ДОРА ГАБЕ. ДОБРЕ ДОШЛА НА Г-ЖА МИХАИЛ.ВИЕ СТЕ БИЛИ СЕКРЕТАРКА НА ДОРА ГАБЕ. КАКЪВ ПЕРИОД ОТ ВРЕМЕ ОБХВАЩАТ СРЕЩИТЕ ВИ С НЕЯ?
- Сравнително често посещавах дома на Дора Габе три години преди да стана нейна секретарка. Четях ù свои стихове за деца. Тези контакти постепенно и по естествен път ни доведоха до момента, когато тя ме покани да й стана секретарка. Работих при нея една година - последната от живота й. Общо сме се познавали четири години.
- КОГАТО ГОВОРИМ ЗА ТАЗИ ВЕЛИКА , БЕЗ ПРЕУВЕЛИЧЕНИЕ, ПОЕТЕСА, АЗ МИСЛЯ, ЧЕ НЕ СТЕ ИМАЛИ НЯКАКВИ ГОЛЕМИ ТРУДНОСТИ ПРИ УГОВАРЯНЕТО С РЕДАКТОРИ И С ИЗДАТЕЛИ ЗА ОТПЕЧАТВАНЕТО НА РЪКОПИСА. И ВСЕ ПАК, СПОДЕЛЕТЕ С НАС, АКО СТЕ ИМАЛИ НЯКАКВИ СПЪНКИ. ЗАЩОТО ВСИЧКИ ЗНАЕМ, КАКВО Е ОТНОШЕНИЕТО НА ИЗДАТЕЛИТЕ КЪМ БЪЛГАРСКИТЕ АВТОРИ.
- За мене беше щастие, че с книгата се зае Издателска къща "Пламък", която е в дома на Дора Габе. Неин редактор беше поетът Георги Константинов, а участие в работата взеха критикът Димитър Танев и художникът Петър Рашков. Трудности при самото издаване, може да се каже, нямаше. Напротив, там с голяма радост посрещнаха идеята да се издаде този сборник с разказани спомени от Дора Габе, които всъщност са една изповед на поетесата през последната година от живота й.
Трудности имаше десет години преди да се издаде ръкописа, защото той беше готов още през 84-та година. Тогава, в оня период, трябваше да се обърна последователно към три издателства, които ми изпратиха много хубави писма-приветствия за книгата, която била много ценна, била нужна на хората. Но всяко от писмата казваше: " Не е за нашето издателство. Препоръчваме Ви еди- кое си..." И там по същия начин ми отговаряха, докато накрая се отказах.
- МИСЛЯ, ЧЕ ВСЕКИ ОТ ТЕЗИ ИЗДАТЕЛИ С БЛАГОДАРСТВЕНИТЕ ПИСМА БИ ТРЯБВАЛО ДА ПОНЕСЕ ГРЕХА СИ, ТЪЙ КАТО СТАВА ДУМА ЗА ДОРА ГАБЕ, А НЕ ЗА НЯКОЯ НАЧИНАЕЩА ПОЕТЕСА. НО, КАКТО И ДА Е. ТАКИВА СМЕ СИ НИЕ ХОРАТА И ИЗДАТЕЛИТЕ В БЪЛГАРИЯ НЕ ПРАВЯТ ИЗКЛЮЧЕНИЕ.
СЕГА ВИ ПРЕДЛАГАМ ДА НЕ ГОВОРИМ ЗА СТЕРЕОТИПНИ НЕЩА - КАТО КОРИЦАТА И Т.Н. ШРИФТЪТ НА КНИГАТА Е МНОГО ХУБАВ, КОРИЦИТЕ СА МЕКИ, ПОРТРЕТИТЕ - ВЕЛИКОЛЕПНИ.
ВЕДНАГА МИ НАПРАВИХА ВПЕЧАТЛЕНИЕ НЕМАЛКОТО ДОСАДНИ И, КАКВО ДА КАЖА - БЕЗГРИЖНИ НЯКАК СИ ГРЕШКИ, КОИТО СА ДОПУСНАТИ В КНИГАТА И КОИТО ЕДНА СТИЛИСТКА КАТО ДОРА ГАБЕ, ЕДНА ТАКАВА МАЙСТОРКА НА СЛОВОТО, НИКОГА НЕ БИ РАЗРЕШИЛА НА КОГОТО И ДА БИЛО, ЗАЩОТО И ТЯ САМАТА НИКОГА НЕ СИ ГИ Е ПОЗВОЛЯВАЛА.
НЕКА ДА ВНИКНЕМ ВЪВ ВАШАТА КОНЦЕПЦИЯ КАТО СЪСТАВИТЕЛ НА КНИГАТА. АЗ Я ПРОЧЕТОХ И ПО ОТДЕЛНИТЕ ЗАГЛАВИЯ НЕ ВИЖДАМ НЯКАКЪВ ХРОНОЛОГИЧЕН ПРИНЦИП : ПО ГОДИНИ, ПО ВЪЗРАСТ НА ПОЕТЕСАТА. МОЖЕ БИ ВИЕ СТЕ ДЪРЖАЛИ НА НЕЩО ПОВЕЧЕ ОТ ОБИКНОВЕНАТА ХРОНОЛОГИЯ, ОТ СТЕРЕОТИПНАТА КОНЦЕПЦИЯ - ДА СЕ ПРОСЛЕДИ РАЖДАНЕТО НА ЕДИН ЧОВЕК, ПРЕМИНАВАНЕТО МУ ПРЕЗ УЧИЛИЩЕТО, РОДИТЕЛИ И Т.Н. ЕТО, НАПРИМЕР, ПОМЕСТВАТЕ СПОМЕНИ ЗА НЕЙНИТЕ РОДИТЕЛИ НЯКЪДЕ ПО СРЕДАТА НА КНИГАТА. КАКЪВ ПРИНЦИП ВИ РЪКОВОДЕШЕ ПРИ ПОДРЕЖДАНЕТО НА МАТЕРИАЛА?
- За принципа ще Ви кажа. Но първо за грешките. Споделям с Вас мнението, че грешките, с които е изпъстрена книгата, са досадни. Те са допуснати при набора /По мое подозрение - умишлено, за да бъда злепоставена. / и това не прави чест на онзи, който е "украсил" с тях съдържанието.
Сега за принципа, който използвах при подреждането на нещата. Не съм мислила да се придържам към някоя от общоизвестните форми за написване на такава книга. Тя не е документална в традиционния смисъл. Спомените на поетесата са спонтанно разказани, подредени по дати, като в дневник. В същото време тези спомени съм ги "облякла" в документализъм. Затова се наложи да работя с доста архиви през 83-та и 84-година. Там, където в разказите на Дора Габе, се говореше за нейните родители, съм вмъкнала за потвърждение съответни архивни материали за фамилията Габе, чието място в спомените е някъде към средата на книгата. Така оформено съдържанието, както си мислех тогава, би се приело с по-голям интерес, от колкото при едно подреждане според разума на стереотипието.
- НАРЕД С УНИКАЛНО ПОМЕСТЕНИТЕ РАЗКАЗАНИ МОМЕНТИ И РАЗСЪЖДЕНИЯ НА ДОРА ГАБЕ, А СМЕЯ ДА КАЖА И НА ЛИЧНО ВАШИТЕ НАБЛЮДЕНИЯ, СЕ ПОЛУЧАВА ЕДНА ПРЕДСТАВА, КОЯТО Е ДАЛЕЧЕ ОТ СТАНДАРТНАТА НИ ПРЕДСТАВА ЗА ДОРА ГАБЕ.
ДОСЕГА ВСИЧКИ ЗНАЕМ ОТ НЕЙНИТЕ СТИХОВЕ, ОТ ДЕТСКОТО Й ТВОРЧЕСТВО, ОТ ПРОЗАТА Й, ОТ РАЗКАЗИТЕ Й, ОТ НЕЙНАТА ФИЛОСОФИЯ СЪЩО, ЧЕ СТАВА ДУМА ЗА ЧОВЕК С ЕДНА ОСОБЕНА, БИХ КАЗАЛ - С УНИКАЛНА ВИТАЛНОСТ. ЗА ЕДНО СТРЪВНО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ЖИВОТА, В СМИСЪЛ - ЖАЖДА ЗА ЖИВОТ. В СЪЩОТО ВРЕМЕ ЗАГЛАВИЕТО НА КНИГАТА Е "ТЪЖНИТЕ ОЧИ НА МИНАЛОТО". КАКВО КОНКРЕТНО ВИ НАСОЧИ, ДА СЕ СПРЕТЕ НА ПОДОБНО ЗАГЛАВИЕ?
- Един ден, когато вече книгата беше готова за печат и ми казаха, че трябва да измисля нейното заглавие, то дойде спонтанно.
Реших да бъде "Тъжните очи на миналото", защото Дора Габе бе гласът на едно минало. Цялата тя беше изтъкана от спомени, от разкази за минали преживявания, сляла се беше с това минало. Ето как думата "минало" сама си дойде...А защо точно "тъжните очи"? Затова, защото си спомням от портретите на Дора Габе в по-младите й възрасти, че беше жена с тъжни очи. И така образът на миналото, който асоциирах с Дора Габе, си получи своите тъжни очи.
- КОГАТО СТАВА ДУМА ЗА ТАЗИ ГОЛЯМА БЪЛГАРСКА ПОЕТЕСА, ТОГАВА ДОРИ И ХОРА, ЗАПОЗНАТИ, ХОРА С БИБЛИОГРАФСКА ЛИТЕРАТУРНА ПОДГОТОВКА, КАЗВАТ : "Е, ДОРА ГАБЕ...НИЕ ЗНАЕМ ВСИЧКО ЗА НЕЯ." И ДЕЙСТВИТЕЛНО, ЗА ДОРА ГАБЕ Е ПУБЛИКУВАН НЕМАЛКО ДОКУМЕНТАЛЕН И КРИТИЧЕСКИ МАТЕРИАЛ. ИМА ЛИ В КНИГАТА МОМЕНТИ С НЕПУБЛИКУВАНИ ФАКТИ?
- Да. Включила съм доста неизвестни материали. Всъщност, открих ги случайно в архивите. Казах Ви вече - исках да подкрепя с документи всичко онова, което тя разказваше. Така стигнах до дневника на Петко Росен в Бургаския централен архив.Става дума за един критик, приятел на Яворов, който е бил студент заедно с Дора Габе в Женева и е направил интрига между двамата. Така ги е разделил. Дневникът е поместен в книгата частично. Освен това има и неизвестни материали за рожденната дата на Дора Габе. Трябваше да отида в една църква в Добрич и случайно, а и неслучайно - защото като че ли случайности няма - там да открия регистъра, когато са се венчали Дора Габе и Боян Пенев.
Също така има и досега непубликувани материали за Петър и Екатерина Габе - родители на поетесата. Неизвестни за обществеността са и нейните писма до поета Йордан Стубел /Дако/, с когото е имала десетгодишна близка дружба. Интригуващи са и останалите неизвестни факти. Всички те подкрепят основната линия в книгата - за любовта на Дора Габе с Яворов, за която ние знаем някак си оттук-оттам, но да видиш на едно място събран и логически подреден толкова фактически материал по въпроса, до сега като че ли не се е случвало.
- ДА, ТАМ ИМА ПАСАЖИ, КОИТО ДЕТАЙЛНО ИЗРАЗЯВАТ НЕЩО НЕИЗРАЗИМО, НЕЩО, КОЕТО НЕ СЕ ЗНАЕШЕ ДО ТОЗИ МОМЕНТ.
ВИЕ ДЪЛГО ВРЕМЕ СТЕ БИЛА НАСАМЕ С ДОРА ГАБЕ. И ЗА МЕН Е ЛЮБОПИТНО, КАКВО Е БИЛО ВАШЕТО ЛИЧНО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ТОЗИ НЕОБИКНОВЕНО ГОЛЯМ ЧОВЕК? ОТНОШЕНИЕ НА СЕКРЕТАРКА КЪМ ЕДНА ЖРИЦА НА ПОЕЗИЯТА? ОТНОШЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛКА КЪМ ПРИЯТЕЛКА, НА ЕДНО ЛЮБОПИТСТВО КЪМ ТАЙНИТЕ НА БЕЗДЪННИЯ ИЗВОР? А СЪЩО И ДОРА ГАБЕ КАК ВИ УСЕЩАШЕ?
- Контактувах с Дора Габе като с личност, дошла от други измерения. Колкото повече тя разказваше за себе си, толкова по-загадъчно ми се струваше всичко, свързано с нея. Така поетесата събуди у мен страстно желание, непременно да открехна повече завесата, скриваща златните мигове на нейното минало.
- НАЧИНЪТ Й НА МИСЛЕНЕ КЪМ ОБИКНОВЕНИЯ ЖИВОТ ЛИ БЕШЕ НАСОЧЕН? ВЪЛНЕНИЯТА Й САМО ОТ ЕДНО ЛЮБОВНО ОТНОШЕНИЕ ЛИ СЕ РЪКОВОДЕХА? С КАКВО ВИ ПРОВОКИРАШЕ ТЯ КАТО ОБИКНОВЕНА ЖЕНА? ВЪПРЕКИ ЧЕ СТАВА ДУМА ЗА НЕОБИКНОВЕНА ЛИЧНОСТ.
- За мен Дора Габе криеше в себе си много странности. Не всички я разбираха. Когато контактуваше с хората, а в определени периоди тези контакти бяха сгъстени, тя търсеше у всеки зрънцето добро. И се обръщаше точно към него, искайки да възприеме човека. Никого не задраскваше. На никоя индивидуалност не слагаше кръст, заради проявени недостатъци. Тактичността й силно ме впечатляваше. Доста млада бях тогава и се учех от нея, като от учител така, както тя е приемала Яворов някога. И нейното отношение към мен беше като към току-що проходило дете, което тя учеше да говори и да се пази от опасностите в живота.
Благодарение на Дора Габе, се научих да виждам ценното в човека, дори и в самотността. Защото, всъщност, тази необикновена жена, макар заобиколена от приятели и почитатели на творчеството й, се е чувствала винаги самотна. Това го потвърждават спомените й. Тя ми доверяваше, че е самотна и преди, и след като отидох да работя в дома й. Но самотността на Дора Габе не беше забулена в траур. Тя й помагаше да се отдалечава от житейската монотонност, за да се слива все повече със себе си, достигайки до сърцето на поезията.
- А ПО КАКЪВ НАЧИН ПРЕДРАЗПОЛАГАШЕ ГОСТИТЕ СИ КЪМ РАЗГОВОР? ИЛИ ТЕ, ЗНАЕЙКИ, ЧЕ ЩЕ СЕ СРЕЩНАТ С ЕДИН СЪРЦЕВЕД, ПРЕДВАРИТЕЛНО БЯХА ГОТОВИ ДА ОТВОРЯТ ДУШАТА СИ?
- Тя не ги предразполагаше. Обикновено преди среща с някого, например - с журналист, или писател, беше много напрегната. С часове се настройваше психически. От тази продължителна подготовка, понякога ставаше доста нервна и напрегната. Но това се чувстваше само в самото начало на срещата. Имаше моменти, когато проявяваше и известна агресивност към госта. И веднага след това някак се сепваше, преобразявайки се рязко. Гласът й започваше да прелива от благост и кротост. Чувстваше се гузна, защото бе доловила смущението на своя гост. И тогава идваха извиненията й, тактичното сменяне на първоначалната тема, довела до конфузната ситуация. А след броени минути присъстващите разбираха, че са се заслушали в гласа на самата мъдрост. За да изглади първото впечатление пред ошашавения посетител, Дора Габе доста вдъхновено започваше да разказва за живота си. Всеки, поканен в дома й, се беше подготвил психически, знаейки, че му предстои среща не само с една уникална личност, но все пак и с жена почти столетница, което със сигурност може да донесе изненади в общуването.
- ЕСТЕСТВЕНО Е, ЧЕ КОГАТО ИЗЛИЗА НОВА КНИГА ЗА ТАКЪВ ГОЛЯМ АВТОР КАТО ДОРА ГАБЕ, ТЪРСИМ ДА ВИДИМ НЕЩА, КОИТО ДО СЕГА НЕ СМЕ ГИ ЗНАЕЛИ. МОЖЕМ ЛИ ДА ГОВОРИМ ЗА НЕПОЗНАТАТА ДОРА ГАБЕ ТЪКМО ЧРЕЗ ВАШАТА КНИГА?
- Непознатата...Разбира се. Защото ние, нейните съвременници, я познавахме от последните десетилетия на живота й. Но в най-младите й години не сме я виждали, не сме контактували с нея. А днес можем да преоткрием младостта й единствено чрез разказаните нейни спомени.
За мен Дора Габе беше жената-тайна, жената-глъбина, която се отключваше малко по малко пред очите ми. За това помагаше тишината в нейния дом, населена с образи от миналото. Помагаше общото ни ежедневие с хубавите емоции, но и с облаците, спускащи се понякога помежду ни. Много силно ни сближаваха стиховете, които четяхме - нейни, на други поети и мои. И сега, като се връщам назад, като виждам как Дора Габе успяваше да въдвори хармония в разколебаните мисли и чувства, не мога да не възкликна: Да, това беше необикновена личност ! Това беше неземен дух!
- ЧОВЕК ДА ХВЪРЛИ ДОРИ И БЕГЪЛ ПОГЛЕД НА ОТДЕЛНИТЕ ЗАГЛАВИЯ В КНИГАТА, БИ ТРЯБВАЛО ДА СЕ ЗАМИСЛИ. ЕТО НЯКОИ ОТ ТЯХ:
"ЖИВ И МЪРТЪВ СВЯТ", "ПОЕЗИЯТА - ТОВА Е ЖИВОТЪТ", "КОЙ МОЖЕ ДА УПРЕКНЕ НЯКОГО, ЧЕ Е ОБИЧАЛ?", "ЦЕЛИЯТ СВЯТ Е ЕДНА ТАЙНА"...
ИЗОБЩО, НА КАКВО МОЖЕ ДА НИ НАУЧИ ДОРА ГАБЕ, АКО САМО ЗА МИГ СЕ ОТКЪСНЕМ ОТ ЛИТЕРАТУРНОТО Й ТВОРЧЕСТВО И СЕ ОПИТАМЕ ДА НАДНИКНЕМ В НЕЙНАТА ПСИХОЛОГИЯ И В НАЧИНА Й НА ЖИВОТ?
- Преди всичко хората се учеха от нея на естетика в отношенията помежду си. А аз се удивлявах на нейното велико търпение. Като си представя само, колко бури са се струпвали над главата й и как винаги е успявала да преодолява техните смъртоносни облаци и гръмотевици...После, след отшумяването на сблъсъците, е посрещала своите пролетни мигове, докато дойдат новите намръщени дни и всичко започва отначало. Да издържиш на ледените напори в живота, се изисква нечовешко търпение.
От Дора Габе се научих и на това - да виждам добрия лъч в очите на хората и да търся подкрепата му, когато трябва да се изкача на по-висок духовен връх.
- КОГАТО ПРОЧЕТОХ В КНИГАТА ЗА ОТНОШЕНИЕТО Й КЪМ БОЯН ПЕНЕВ, ПРОСТО БЯХ ИЗУМЕН, КАТО ВИЖДАХ, КАК ТЯ СЕ СТРЕМИ КЪМ РАДОСТТА НЕ ЗА СЕБЕ СИ, А ДА ДАДЕ РАДОСТ НА ПРИЯТЕЛЯ, НА ЧОВЕКА ДО СЕБЕ СИ. ДОРИ КОГАТО ТОЗИ ЧОВЕК Й ИЗМЕНЯ, В ТАКЪВ СЪДБОНОСЕН МОМЕНТ ТЯ МУ ПРОЩАВА. ОБИКНОВЕНО ТОГАВА В ЧОВЕК СЕ РАЖДА ОМРАЗАТА, РАЖДА СЕ ЖЕЛАНИЕТО ДА ОТМЪСТИШ, ЗАЧЕРКВАЙКИ ДРУГИЯ. КАКВА Е БИЛА ТАЗИ МОГЪЩА СИЛА, КОЯТО Е ДОВЕЛА ДОРА ГАБЕ ДО ОПРОЩЕНИЕТО, РАВНОСТОЙНО С ТОВА НА БОГА?
- Същото съм си го мислила и аз. Божественото начало у тази жена беше изключително силно изразено. Тя живееше в собствен мир, изчистен от чернилката на дребнотемието. В нашия свят можем да прозрем само една нищожна част от нейната необозримост. Защото не притежаваме достатъчно силни сетива, за да възприемем невидимата, тайнствената и извисената над реалността Дора Габе. Когато тя изпълняваше мисията си на духовен учител, никога не издигаше назидателен пръст, а ни предпазваше от стъпване на криво, разказвайки ни за собствените си грешки през годините.
- КАКВО ВСЕЛИ ДОРА ГАБЕ У ВАС?
- Стремеж да търся хармонията навсякъде, както тя я търсеше във всичко.
-А ИМА ЛИ Я ХАРМОНИЯТА, ИЛИ ТЯ Е САМО НЯКАКВА ФИКЦИЯ?
- Разбира се, че я има. Само си представете една такава картина: цъфнала пролет на двора. Нима не са в хармония отрупаните с красота клони на дървото, цветята и тревата наоколо? Хармонията в природата я има. А в човешките отношения...Там тя като че ли ни се изплъзва. Все нещо ни куца в характерите, все по-малко се замисляме за добродетелите в себе си. Но пък нали целта на всеки един от нас е да се стреми към недостижимото в живота? И, запътени към него, ние се самоизвайваме, извисяваме се, започваме да виждаме невидимото. Това Дора Габе го беше постигнала. По накакъв скрит за нас начин, тя успяваше да хармонизира отношенията си с онази част от света, която беше по-близко до нейното небе. Как успяваше, не знам. Може би мъдроста й помагаше, може би любовта й към възвишените неща...
- ДА ВИ БЛАГОДАРЯ ЗА ТОЗИ РАЗГОВОР, КОЙТО, ПРЕДПОЛАГАМ, НЯМА ДА БЪДЕ ПОСЛЕДЕН. ДОРА ГАБЕ, КАКТО Е КАЗАНО И ОТ ДРУГИ ПРЕДИ МЕН, Е ЕДИН БЕЗДЪНЕН КЛАДЕНЕЦ. ЗА НЕЯ ТЕПЪРВА ЩЕ ИМА ДА ГОВОРИМ И ДА ЧЕРПИМ ЖИВА ВОДА ОТ ТОЗИ НЕИЗЧЕРПАЕМ ИЗВОР НА ВСЕВЕЧНА МЪДРОСТ И ИСТИНИ.
1995 г.
---------------------------------------------------------------------------------------------
ПРЕД БЕЗДНА
На Дора Габе.
Жена,
от вечността отронена.
Сълза
и глас насъщен.
Съдба...
С поезия-симфония
душите преобръща.
Настръхвайте
от красота и мъдрост
пред бездната от истини!
Жена...
Орисана да бъде
тайна ненаписана!
1982 г.
Мари Хигелс
/
Няма коментари:
Публикуване на коментар