ПРЕРОДЕВА В СВЕТЛИНА /Мари Хигелс/ - стр.166
/идва от стр.165/
4.
Бяха се изнизали много дни от първата им среща. Двамата живееха вече в един свой свят - пълен с копнеж, с мечти и с очаквания за едно бъдеще, все още неясно очертано в далечината, но много примамливо с неизречените си слънчеви обещания...
Зад пердето се прокрадна ранобуден слънчев лъч, който затанцува по лицето ѝ. Тя отвори очи и се усмихна, пронизана от сладостното усещане за чудо, дошло внезапно в нейния живот и преобразило до неузнаваемост мислите ѝ от снощи насам. Неизживяни до сега вълнения я накараха да притаи дъх в завивките си, продължавайки да се наслаждава на обхваналите я любовни тръпки, които сега я упойваха точно толкова силно, колкото и вчера - в миговете с Тим, преливащи от интимност през следобедната им разходка, проточила се до късно вечерта.
И, както по всичко си личеше, блаженството от спомена още дълго щеше да я носи върху разнежените си криле, ако, незнайно от къде не се появиха съмнения, които загризаха мисълта ѝ като гладни плъхове. Окончателно разсънена и разтревожена, любимката на всички в квартала, които копнееха да се наслаждават на преминаващото покрай тях всеки ден нейно пъстроцветно очарование на юлска пеперуда, сега се сви на кълбо в завивките си. Беше сериозно объркана и не на шега разколебана в снощните си любовни усещания. Опита се логически да погледне на случилото се, но някои неща не можеше да си обясни. Например, защо така лесно прие предложението на Тим, да я съпроводи след лекциите до дома ѝ? Защо не направи нужната пауза на разумно колебание? Защо не прикри радостта си, а вместо това блесналият ѝ поглед доверчиво потъна в очите му, преди да прозвучи тихото ѝ "да"?... Светкавично отговори на неговата смутена покана за разходка. И защо избърза?...Сега не можеше да да си го обясни. Как е възможно да е така неразумна и лекомислена!... Мисълта ѝ отново се върна към снощи...Беше като хипнотизирана, като обсебена от скрити желания. Все още чувстваше как страните ѝ издайнически пламтяха в оня миг на негласна откровеност - фактически си бе признала за вълненията, които я владееха през последните дни, откакто контактите им зачестиха.
Мари се сепна от грозно подозрение. Ами ако прекалено бързото ѝ съгласие ще го накара занапред да я приема като лесно достъпно момиче? Ако заради снощната ѝ пламенна нежност, той реши, че трябва да я държи на дистанция? И сигурно ще е прав, щом толкова неразумно бързо се отзова на поканата му. Все пак той за нея бе един почти непознат мъж!...
Тази тирада от терзаещи въпроси я хвърляше от огъня на страстта в ледените води на разума и обратно. Но "феята, излъчваща любов", както Тим ще я нарича по-късно, не можеше да си представи колко се отдалечава от истината.
Ако тя можеше точно сега по някакъв вълшебен начин да надникне в душевния мир на чаровния студент по астрономия, щеше да види какъв пожар бушува там. Само ако знаеше какви разнежени фантазии го упойваха и караха коленете му да омекват от особен вид слабост, когато многократно си представяше нейната свенливост и звънливия ѝ смях, разпръснал звездички в следобедната тишина...
В ранобудните си днешни видения, подвластни на опияняването му през предишната вечер, той мислено я наричаше с всичките възможни нежни имена, извиращи от глъбините на чувствата му, които го бяха обсебили още там - при първата им среща през март под старата лиственица... Необикновеният ѝ чар го омайваше не с дни, а с часове. За него тя беше мечтаната принцеса от приказките, които така обичаше да чете и до днес.Виждаше я като малка палавница, в чието телце живее феята на доброто, раздаваща на света със завидна щедрост фонтани от красота и любов...
Напълно омагьосан от излъчването на Мари, втъкано в образа и в характера ѝ, Тим неочаквано бе отрезвен от неприятното усещане, че в това чудесно утро е сам - до болка сам. Страшна му се видя мисълта, че не може да усеща до себе си най-прекрасното създание, което някога се е раждало на Земята. Нямаше го теменуженият поглед, който галеше по неповторим начин със своята тайнственост и нежна меланхолия. Липсваха му тези очи, с тяхната замечтаност, с преклонението им пред красивия, но отровен розов олеандър от вчерашната разходка, който накара Мари да го погали, само защото Тим преди това го бе погледнал и възкликна с възхищение. Днес, още с първите лъчи на зазоряването, младият мъж без насита извикваше пак и пак във въображението си точно онова нейно влюбено в цветята изражение, което силно го бе впечатлило. Сега то идваше като ореолно видение, което нямаше намерение да си отиде.
И, благодарение на това, че Тим тази сутрин изпращаше на Мари телепатичните си послания, пълни с възхищение и страст, тя най-неочаквано се почувства освободена от тежестта на своите утринни терзания. Все едно, че някакъв магьосник ги беше прогонил с вълшебния си полъх. Какво облекчение почувства тя изведнъж. В душата ѝ настъпи прелом. Тялото ѝ започна да се носи сред море от сладостни усещания, обладано от спомена за огъня на физическата им близост в парка. Отново и отново се връщаше към всеки миг от интимността, която в миговете на жарко очакване и двамата неистово желаеха. Преживяното разтърсваше сега тялото ѝ точно толкова взривно и замайващо, както там, сред горското им усамотение вчера.
Но нека се върнем малко по-рано. Веднага след лекциите, Мари усети, че близостта му властно обсебва и мислите, и вълненията ѝ. Може би това бе причината, която им внушаваше да удължават разходката си. До безкрайност се наслаждаваха на околната пролетна зеленина, водени от едно едничко желание - да са заедно, колкото може по-дълго.
И се започна с голямото лъкатушене по всички възможни пътеки, предлагащи на мечтателните им натури пролетни ухания, горска тишина, душевни трепети и огласящи покоя птичи трели. Вървяха и вървяха, увлечени от интереса си един към друг, който неумело прикриваха зад общи разговори от студентското им ежедневие. Издайническо смущение отвреме навреме караше думите им неловко да увисват във въздуха. Двусмислените паузи караха лицата им още по-силно да пламтят, както от вътрешно озарение, така и от незададените въпроси, които задължително владеят мислите на всеки влюбен.
Макар че бе започнало да се свечерява, двамата продължаваха да вървят уж безцелно, но всъщност, следвайки стъпките на интуицията си, която ги водеше към екстаза на новите им изживявания.Бяха изключително силно омаяни един от друг. Всичко в тях бе магнетично привличане, толкова мощно, че би могло да се разпадне само от разрушителните атаки на злонамерено извънземно противодействие - от нищо друго.
Избързал за момент напред, Тим с галантен жест освободи пътеката от преплетените клонки на два храста. И, както разсеяно разказваше нещо, рязко се спря, загледан назад в приближаващия нежен силует... Мари потърси лицето му с усмивка и замря - гърдите ѝ се разтуптяха. Беше странно напрегнат и пребледнял, с трескави очи, впил блясъка на развълнуваната си мисъл в нейния премрежен поглед. Прочела копнеж и вълнение във всяка негова фибра, доловила инстинктивно вцепенението му, тя не помръдваше и премаля от очакване. Беше пламнал. Беше готов да я изпепели с вихъра, който го жареше отвътре и правеше страстта му трудна за овладяване.
Макар че бе започнало да се свечерява, двамата продължаваха да вървят уж безцелно, но всъщност, следвайки стъпките на интуицията си, която ги водеше към екстаза на новите им изживявания.Бяха изключително силно омаяни един от друг. Всичко в тях бе магнетично привличане, толкова мощно, че би могло да се разпадне само от разрушителните атаки на злонамерено извънземно противодействие - от нищо друго.
Избързал за момент напред, Тим с галантен жест освободи пътеката от преплетените клонки на два храста. И, както разсеяно разказваше нещо, рязко се спря, загледан назад в приближаващия нежен силует... Мари потърси лицето му с усмивка и замря - гърдите ѝ се разтуптяха. Беше странно напрегнат и пребледнял, с трескави очи, впил блясъка на развълнуваната си мисъл в нейния премрежен поглед. Прочела копнеж и вълнение във всяка негова фибра, доловила инстинктивно вцепенението му, тя не помръдваше и премаля от очакване. Беше пламнал. Беше готов да я изпепели с вихъра, който го жареше отвътре и правеше страстта му трудна за овладяване.
Тогава се случи онова, към което всяко младо тяло се стреми. Мари се почувства уловена и привлечена от силните му ръце, които трескаво я притискаха. Тя нямаше време, а и не искаше да разбере какъв бе тоя луд водовъртеж, който я пое и зашемети. Беше се развихрил незрим тайфун, който я направи пленница на мощния повик на плътта. Обезсилена, тя се остави в прегръдките на блаженството, напълно завладяна от пламенната тръпка на мъжкото желание. Не беше в състояние да се владее, нито да говори. Притисната до атлетическите му гърди, бегло ѝ се мярна, че той е истински гигант, а тя - мъничка като перце. Подчини се на усещането за безтегловност и безвремие. Околният покой се нарушаваше само от бурното им дишане и от излитащите откъслечни думи на нежност. Тревите,храстите, силуетите на дърветата, дори птиците - всичко наоколо благоговееше пред тяхното опиянение. Два нажежени до бяло копнежа, две притиснати до безпамет тела пулсираха от безумното желание да се слеят с вселенския огън. Озовали се извън пределите на реалността, преливаха от щастие и инстинктивно се стремяха да удължават мига, който носеше благословеното от природата себеотдаване.
Оставила се в ръцете на съдбата, Мари имаше усещането, че се е озовала в кратера на врящ вулкан. Владееше я един изригнал екстаз. Не чуваше нищо друго, освен бумтежа на сърцето му. А това я доведе до делириум. Светът се завъртя пред затворените ѝ очи. Топли вълни обладаха плътта ѝ, когато Тим започна лудо да я целува, неспособен повече да се владее.
Грабна я и, носейки безценния си товар, не осъзнаваше, че се е зъпътил към вихъра на плодоносната страст. Не спираше да я обсипва с трескави целувки, шепнейки безумни нежности, напрегнат до краен предел, с пламнало до неузнаваемост лице. Сгушена и отмаляла, подвластна на стихията, която сякаш разкъсваше влюбената ѝ същност, Мари се упойваше от великото усещане, че всеки миг ще се слее с необятното, с душата на самата любов. Толкова приятно я опияняваше близостта на пулсиращата мъжка плът, готова да я изпепели, че се отпусна, напълно изнемощяла, изтръпнала и подвластна на великото желание да стане негова.
Очевидно Тим бе доловил готовността ѝ, защото просто полудя от радост. Нов необуздан порив я заля с порой от целувки,с клетви за вярност и с пламенни думи за красивите ѝ женски форми. Насърчен от повика на покорните ѝ устни, способни да доведат до лудост всеки мъж с огнен темперамент, той напълно се остави да бъде повлечен от стихията.
След кулминацията, която укроти техните изпепеляващи желания, двамата влюбени още дълги часове се оставиха в плен на ласките и на нежните думи, жадно изпивайки миговете блаженство, без да успеят напълно да утолят събирания от дълго време в младите им тела копнеж...
И се заредиха дни, преливащи от лунни обяснения в любов, от клетви за вечна вярност, от планове за бъдещето и от мечти за един малък син, който трябваше да наследи рицарската осанка на баща си и тъмносините загадъчни очи на майка си. Трябваше да е благороден и силен като Тим, а нежно-поетичен като Мари и непременно с чувство за хумор като двамата. От сутрин до вечер, с приятно замъглени съзнания, те бълнуваха за живот, преизпълнен с радостни емоции и незаглъхващи ласки. В цялата околност на Милисбърг нямаше други като тях, които така пламенно и безрезервно да се обичат, слепи и глухи за фалшивия морал на света, който размахваше пред очите им своите дребнави грижи и забрани, своята завист, суета, алчност, лъжи, сплетни и грандомански претенции, облечени в диктаторските норми за поведение.
4.
Кой знае как би завършила историята на тези две, опиянени от близостта си, същества, ако за честите им срещи не беше научила майката на Тим - Ямира. Властна жена, която, водена от нечистоплътните съвети на ревността, се втурна да разрушава мечтите им със завиден замах. Защото, нека да вметнем, хора като нея не търпяха някой от семейното им обкръжение да бъде самостоятелен, влюбен и щастлив. Говорим за най-хитрата и деспотична майка, готова да даде мило и драго, за да не бъде пренебрегвана от своя единствен син. Коварният ѝ нрав бе в състояние да прилага всевъзможни позволени и непозволени средства, за да прикове щастливия младеж към скалата на нейния леден егоизъм.
Разбирайки, че приятелката на Тим е необикновено красиво и добро момиче, Ямира си състави бърз план за действие. За да получи, колкото може по-скоро първите резултати, майката-хиена прибягна до услугите на своята изключително гъвкава изобретателност, гарнирана с лъжи.
И не след дълго, пиесата започна да се играе по нейния сценарий.При всеки удобен повод, кога с помощта на уж случайни подмятания, кога чрез истерични сцени по повод измъчващи я несъществуващи болести, Ямира се представяше пред чувствителния Тим едва ли не като една очакваща своя край мъченица. Внушаваше му, че заради него е толкова самотна. Често му разказваше историята си... Била останала рано вдовица и е трябвало да посвети на единственото си дете своята всеотдайност, обич, внимание, за да му осигури условия за сериозна научно-изследователска дейност по неговата специалност - астрономия. Никога не пропускаше да му натякне, че именно заради него се е лишила от личен живот, от приятели и от забавления в обществото. Тук е мястото да споменем, че Ямира наистина имаше съдба на самотна майка от шестнайсет години.
Мъжът ѝ, Золеар Гърка,който бе взел от свой американски роднина фамилията Скайлер, на 32 години се разболя от неизлечима болест. Твърде набързо си отиде, оставяйки 10-годишното си момче сираче. Роден в гръцкото село Голигрицо, недалеч от градчето Миана, този висок, слаб и леко прегърбен особняк имаше характер на полу-мечтател и полу-бохем.За него се знаеше,че най-много се гордее с едно свое прекрасно качество - да дава свобода на околните - на техните чувства, действия и творчески прозрения. Защото самият той винаги е чувствал животворна нужда от това и винаги копнял за лична свобода, за да изразява с размах себе си като творческа личност. Но, уви. Благодарение на властната си жена, никога не успя да се наслади истински на това свое изконно право.
Оставила се в ръцете на съдбата, Мари имаше усещането, че се е озовала в кратера на врящ вулкан. Владееше я един изригнал екстаз. Не чуваше нищо друго, освен бумтежа на сърцето му. А това я доведе до делириум. Светът се завъртя пред затворените ѝ очи. Топли вълни обладаха плътта ѝ, когато Тим започна лудо да я целува, неспособен повече да се владее.
Грабна я и, носейки безценния си товар, не осъзнаваше, че се е зъпътил към вихъра на плодоносната страст. Не спираше да я обсипва с трескави целувки, шепнейки безумни нежности, напрегнат до краен предел, с пламнало до неузнаваемост лице. Сгушена и отмаляла, подвластна на стихията, която сякаш разкъсваше влюбената ѝ същност, Мари се упойваше от великото усещане, че всеки миг ще се слее с необятното, с душата на самата любов. Толкова приятно я опияняваше близостта на пулсиращата мъжка плът, готова да я изпепели, че се отпусна, напълно изнемощяла, изтръпнала и подвластна на великото желание да стане негова.
Очевидно Тим бе доловил готовността ѝ, защото просто полудя от радост. Нов необуздан порив я заля с порой от целувки,с клетви за вярност и с пламенни думи за красивите ѝ женски форми. Насърчен от повика на покорните ѝ устни, способни да доведат до лудост всеки мъж с огнен темперамент, той напълно се остави да бъде повлечен от стихията.
След кулминацията, която укроти техните изпепеляващи желания, двамата влюбени още дълги часове се оставиха в плен на ласките и на нежните думи, жадно изпивайки миговете блаженство, без да успеят напълно да утолят събирания от дълго време в младите им тела копнеж...
И се заредиха дни, преливащи от лунни обяснения в любов, от клетви за вечна вярност, от планове за бъдещето и от мечти за един малък син, който трябваше да наследи рицарската осанка на баща си и тъмносините загадъчни очи на майка си. Трябваше да е благороден и силен като Тим, а нежно-поетичен като Мари и непременно с чувство за хумор като двамата. От сутрин до вечер, с приятно замъглени съзнания, те бълнуваха за живот, преизпълнен с радостни емоции и незаглъхващи ласки. В цялата околност на Милисбърг нямаше други като тях, които така пламенно и безрезервно да се обичат, слепи и глухи за фалшивия морал на света, който размахваше пред очите им своите дребнави грижи и забрани, своята завист, суета, алчност, лъжи, сплетни и грандомански претенции, облечени в диктаторските норми за поведение.
4.
Кой знае как би завършила историята на тези две, опиянени от близостта си, същества, ако за честите им срещи не беше научила майката на Тим - Ямира. Властна жена, която, водена от нечистоплътните съвети на ревността, се втурна да разрушава мечтите им със завиден замах. Защото, нека да вметнем, хора като нея не търпяха някой от семейното им обкръжение да бъде самостоятелен, влюбен и щастлив. Говорим за най-хитрата и деспотична майка, готова да даде мило и драго, за да не бъде пренебрегвана от своя единствен син. Коварният ѝ нрав бе в състояние да прилага всевъзможни позволени и непозволени средства, за да прикове щастливия младеж към скалата на нейния леден егоизъм.
Разбирайки, че приятелката на Тим е необикновено красиво и добро момиче, Ямира си състави бърз план за действие. За да получи, колкото може по-скоро първите резултати, майката-хиена прибягна до услугите на своята изключително гъвкава изобретателност, гарнирана с лъжи.
И не след дълго, пиесата започна да се играе по нейния сценарий.При всеки удобен повод, кога с помощта на уж случайни подмятания, кога чрез истерични сцени по повод измъчващи я несъществуващи болести, Ямира се представяше пред чувствителния Тим едва ли не като една очакваща своя край мъченица. Внушаваше му, че заради него е толкова самотна. Често му разказваше историята си... Била останала рано вдовица и е трябвало да посвети на единственото си дете своята всеотдайност, обич, внимание, за да му осигури условия за сериозна научно-изследователска дейност по неговата специалност - астрономия. Никога не пропускаше да му натякне, че именно заради него се е лишила от личен живот, от приятели и от забавления в обществото. Тук е мястото да споменем, че Ямира наистина имаше съдба на самотна майка от шестнайсет години.
Мъжът ѝ, Золеар Гърка,който бе взел от свой американски роднина фамилията Скайлер, на 32 години се разболя от неизлечима болест. Твърде набързо си отиде, оставяйки 10-годишното си момче сираче. Роден в гръцкото село Голигрицо, недалеч от градчето Миана, този висок, слаб и леко прегърбен особняк имаше характер на полу-мечтател и полу-бохем.За него се знаеше,че най-много се гордее с едно свое прекрасно качество - да дава свобода на околните - на техните чувства, действия и творчески прозрения. Защото самият той винаги е чувствал животворна нужда от това и винаги копнял за лична свобода, за да изразява с размах себе си като творческа личност. Но, уви. Благодарение на властната си жена, никога не успя да се наслади истински на това свое изконно право.
Золеар имаше скитнически ген, вероятно наследен от някой пра-прародител трубадур. И може би той му бе внушил още на 17 години да се вслуша в свободолюбивия повик на кръвта си, да напусне своята красива родина и да се засели в загадъчната Северна Америка, за която се носеха какви ли не истории. И за негова голяма изненада, получи навреме щедър подарък от съдбата - на американска земя го очакваше немного голямото наследство на негов покоен далечен роднина. От този неизвестен полу-грък, полу-американец получи две неща: от една страна начален капитал, за да пусне корени в новите земи и от друга - небесната си фамилия Скайлер /1/. Колкото до Тим, трябва да уточним, че той винаги е бил някак на дистанция от своя странен баща. Знаеше, че е писател по призвание и че обичал да обикаля околностите, събирайки сюжети за своите неиздадени книги. Но момчето не знаеше, че този романтично настроен мъж, воден от желание да избягва контактите си със своята деспотична жена, все гледаше да се усамоти, нахвърляйки на разни тетрадки откъси от чужди драми, които го бяха впечатлили при разговорите му със случайно срещнати по пътищата на живота или нарочно търсени страдалци.
Мъжът на Ямира изпитваше удоволствие да отприщва бента на своя вдъхновен творчески гений, без да се стреми към публичните изяви на утвърден писател.
В редките вечери пред семейната камина, вечери, които дълбоко се бяха врязали в паметта на Тим, бащата, полуизлегнат на голям люлеещ се стол, обичаше да чете пасажи от своите много колоритни откъм интересни преживявания чернови. В ония паметни вечери, пълни с писателски откровения, малкият беше особено впечатлен от блясъка в очите на Золеар Скайлер. Това бяха наистина необикновени очи. Понякога страстни, пълни с искряща жар, но най-често меланхолни, замъглени от спомена за нереализираните му мечти. Върху палитрата от незабравими детски спомени на Тим, най-отчетливо се беше запечатала една мимолетна, но вълнуваща сцена, говореща за силния магнетизъм между баща и син. Затова в съзнанието на вече израсналия Тим често се появява образът на Золеар именно от онази паметна вечер.Огрян от пламъците в камината, тъжният писател милва къдрокосата главица на своя притихнал син. А от глъбините на поетичната му душа се изтръгва красив глас, зареден с мъка, но и с вяра:
- Аз не пожелах да публикувам нито един ред от моите книги, момчето ми. Но знам, че ти някога ще станеш известен. ще четат книгите ти по цял свят. Нищо, че ще започнеш живота си, запътен в погрешна посока. Важното е, че след много- много години натрупаният в теб опит ще се излива върху страниците на важни за хората послания...
Малкият, още твърде неориентиран тогава, нямаше как да прозре в думите на своя баща-мечтател голямото пророчество за далечното бъдеще, закодирано в гените на съдбата му. Пък и първите творчески влечения на момчето, които вече владееха мислите и желанията му, щяха скоро да го тласнат твърде далеч от писателското поприще. Малко преди паметния разговор пред камината, Тим вече бе заявил на Ямира, че ще става математик. Другояче не би могло и да бъде, след като с лекота можеше да разшифрова решенията на прекалено сложни за неговата възраст математически плетеници.
Мъжът на Ямира изпитваше удоволствие да отприщва бента на своя вдъхновен творчески гений, без да се стреми към публичните изяви на утвърден писател.
В редките вечери пред семейната камина, вечери, които дълбоко се бяха врязали в паметта на Тим, бащата, полуизлегнат на голям люлеещ се стол, обичаше да чете пасажи от своите много колоритни откъм интересни преживявания чернови. В ония паметни вечери, пълни с писателски откровения, малкият беше особено впечатлен от блясъка в очите на Золеар Скайлер. Това бяха наистина необикновени очи. Понякога страстни, пълни с искряща жар, но най-често меланхолни, замъглени от спомена за нереализираните му мечти. Върху палитрата от незабравими детски спомени на Тим, най-отчетливо се беше запечатала една мимолетна, но вълнуваща сцена, говореща за силния магнетизъм между баща и син. Затова в съзнанието на вече израсналия Тим често се появява образът на Золеар именно от онази паметна вечер.Огрян от пламъците в камината, тъжният писател милва къдрокосата главица на своя притихнал син. А от глъбините на поетичната му душа се изтръгва красив глас, зареден с мъка, но и с вяра:
- Аз не пожелах да публикувам нито един ред от моите книги, момчето ми. Но знам, че ти някога ще станеш известен. ще четат книгите ти по цял свят. Нищо, че ще започнеш живота си, запътен в погрешна посока. Важното е, че след много- много години натрупаният в теб опит ще се излива върху страниците на важни за хората послания...
Малкият, още твърде неориентиран тогава, нямаше как да прозре в думите на своя баща-мечтател голямото пророчество за далечното бъдеще, закодирано в гените на съдбата му. Пък и първите творчески влечения на момчето, които вече владееха мислите и желанията му, щяха скоро да го тласнат твърде далеч от писателското поприще. Малко преди паметния разговор пред камината, Тим вече бе заявил на Ямира, че ще става математик. Другояче не би могло и да бъде, след като с лекота можеше да разшифрова решенията на прекалено сложни за неговата възраст математически плетеници.
А във въпросната есенна вечер, сгушен в скута на Золеар, синът му унесено се наслаждаваше на гласа, който го респектираше със своята нежна и дълбока мелодика. Притихнал под милувката на бащината мечта, Тим просто не беше дорасъл да вникне в смисъла на тяхното пророчество.
В интерес на истината, се налага да се намесим с едно уточнение. След двеста години нещата така ще се подредят, че по приумица на съдбата някогашното предсказание на Гърка ще се сбъднат дословно. Преминал през три прераждания и, черпейки мъдрост от житейските си университети, някогашният астроном-математик от Милисбърг Тим Скайлер ще отключи подсъзнателните истини в себе си и ще започне по телепатичен път да ги диктува на преродената в България Мари Хигелс. Чрез автоматично писане тя ще ги излива в повествования. И на бял свят ще излязат същите онези книги, за които бе пророкувал Золеар - книги, носещи послания за най-духовните хора на планетата.
--------------------
1. СКАЙ - от англ. = небе
/следва на стр.167/
В интерес на истината, се налага да се намесим с едно уточнение. След двеста години нещата така ще се подредят, че по приумица на съдбата някогашното предсказание на Гърка ще се сбъднат дословно. Преминал през три прераждания и, черпейки мъдрост от житейските си университети, някогашният астроном-математик от Милисбърг Тим Скайлер ще отключи подсъзнателните истини в себе си и ще започне по телепатичен път да ги диктува на преродената в България Мари Хигелс. Чрез автоматично писане тя ще ги излива в повествования. И на бял свят ще излязат същите онези книги, за които бе пророкувал Золеар - книги, носещи послания за най-духовните хора на планетата.
--------------------
1. СКАЙ - от англ. = небе
/следва на стр.167/
Няма коментари:
Публикуване на коментар