неделя, 13 декември 2009 г.

116. ЗА РАЗТУХА /12 - ти февруари/





Разтърси ме! Адски ме боли!
Студ бесува - злобно ме разкъсва!
Как не зная, лъч ли си, или
зимен облак, ледено навъсен!
Утеши ме! Светлина стани!
Погали съня ми за разтуха.
Блъскат се проклятия в стени.
Страшни гръмотевици се чуха!
Позволи ми, пак да съм дете.
Нека в твойто утро да се сгуша!
Но къде си? Жаждата расте!
Любовта се гърчи в огън...Суша!

12.02.1993, 6 ч.11 мин.

Няма коментари:

Публикуване на коментар