АЛОЙС ШРИНГЕР,
ГОСТ - ДИРИГЕНТ ОТ ГЕРМАНИЯ У НАС ПРЕЗ 1994 ГОДИНА
------
СЪБИТИЕ ЗА БЪЛГАРСКАТА МУЗИКАЛНА КУЛТУРА /Мари Хигелс/
-------------
През 1994 г., по покана на вече несъществуващия Международен културен център "Дора Габе", с председател Мария Михаил /Мари Хигелс/, в България пристигна гост-диригентът от Франкфуркт/М Алойс Шпрингер, който проведе няколко концерта с Русенската, с Пловдивската и със Софийската филхармонии. Пресата тогава запази абсолютно мълчание и не отрази тези музикални събития, въпреки очевидния успех на маестрото. Репортажът, поместен в този блог, тогава безцеремонно беше "забравен" по рафтовете на два известни наши ежедневника.
-------------
Когато Алойс Шпрингер пристигна в Русе, го посрещна тъмнина. Ноемврийската вечер гостоприемно го настани в хотел, покани го в ресторанта и накрая му пожела "лека нощ", като го остави сам с мислите и с вълненията му, свързани с утрешната първа репетиция.
Развиделяването с нищо не напомняше за снощните му есенни настроения. Блесналото слънце, като родено под знака на пролетта, поведе гост-диригента от Франкфуркт към залата, където очи в очи щеше да се срещне с Русенската филхармония. Предстоеше му да работи с оркестрантите няколко дни по "Ромео и Жулиета", по "Рококò"- вариации и по Петата симфония на Чайковски.
Попитах маестрото:
- Как се чувствате преди началото на концерта?
- Като Наполеон... - отговори той, вглъбен в себе си, умислен.
Знаех, че е изключителен диригент. Вече бях присъствала на едно негово магическо присъствие на пулта. Беше през април тази година в музея "Земята и хората", където Софийски солисти изпълняваха Вивалди - "Годишни времена".
Но сега беше по-различно. Предстоеше му да се справи с пълноводната, с космически мощната емоционалност, заливаща огромни пространства от планетата, наречена ЧАЙКОВСКИ. Естествено е да се вълнува, да се усамотява с мислите си, за да предизвика "генерала" в себе си, който уверено да тръгне към победата в тая битка с неизвестното. Усещаше се, че има колебания, защото, както сподели преди това, винаги се е прекланял пред гения на Чайковски, но за пръв път му се случвало да го дирижира. Представете си само - един германски диригент, който на славянска територия ще трябва да се изправи срещу един огнен типично славянски композитор! И то какъв композитор!...За това наистина се изисква смелост - наполеоновска смелост.
Няколко биографични пункта ще ни послужат за щрихи, за да си представим духовния портрет на Шпрингер. Роден е на 20-ти декември 1935 г. в Източна Прусия- Грос Олковац.
------------------------------------------------------------------------------------------------
На това място дъхът ми секна от едно прозрение! Не мога да не споделя с вас удивлението си. В момента, в който изписах рождената му дата, пламнах от изненада - точно днес е ДВАЙСТИ ДЕКЕМВРИ, КОГАТО ТОЗИ ИЗКЛЮЧИТЕЛЕН ТВОРЕЦ СЕ Е РОДИЛ!
Сякаш някой ми бе внушил да седна пред компютъра и да започна да отразявам впечатленията си от Шпрингер. Помислете само - поне от десет дни се каня да включа репортажа за Алойс в блога и все отлагах. Но точно днес, веднага щом ме обучиха да онагледявам със снимкови фотоси написаното, не знам защо реших, че първата снимка, прибавена към материал в този блог, ЩЕ БЪДЕ ТОЧНО НЕГОВАТА.
------------------------------------------------------------------------------------------------
ЗА ОНЕЗИ ОТ ВАС, КОИТО ПРОФЕСИОНАЛНО СЕ ИНТЕРЕСУВАТ ОТ СИМФОНИЧНА МУЗИКА , ще добавя няколко думи за биографията на маестрото:
Алойс Шпрингер завършва цигулка и пиано във Висшето музикално училище във Франкфуркт, Германия.
През 1956 се дипломира като диригент в класа на М.Стефани - Консерваторията във Вупертал.
Концерт-майстор и диригент на Цюрихския камерен оркестър.
Асистент на Лайнсдорф /1965/.
Асистент на Боулт /1966/.
Концерт-майстор и втори диригент на радио Люксенбург.
Асистент на големия ЛЕОНАРД БЪРНСТЕЙН /1967-68/ в Ню Йоркската филхармония.
Главен диригент на филхармония Хунгарика.
Напоследък развива активна концертна дейност в различни държави като гост-диригент.
Получава първа награда на конкурса в Безансон-Франция /1963/. През 1965 - награда на конкурса за диригенти "Кусевицки", а през 1967 - първа награда и златен медал на конкурса в Ню Йорк - "Димитри Митропулос".
------------------------------------------------------------------------------------------------
КАК ТОЧНО АЛОЙС ШПРИНГЕР РАБОТИ С ОРКЕСТРАНТИТЕ?
КАК УСПЯВА ДА ГИ НАПРАВИ СЪПРИЧАСТНИ НА СВОИТЕ ТВОРЧЕСКИ ВИЖДАНИЯ, ЧУВСТВА И НАСТРОЕНИЯ?
КАК ГИ ОМАГЬОСВА?
КАК ГИ ПОДЧИНЯВА НА ВНУШЕНИЕТО СИ ДА СВИРЯТ КАТО ЕДИН?
- ЗА ВСИЧКО ТОВА НАЙ-ВЯРНО БИХА НИ РАЗКАЗАЛИ САМИТЕ ОРКЕСТРАНТИ.
------------------------------------------------------------------------------------------------
ТРЕТА РЕПЕТИЦИЯ - 9.11.1994 г.
РАЗГОВОР С НИНА СТОЯНОВА, КОНЦЕРТ-МАЙСТОР НА РУСЕНСКАТА ФИЛХАРМОНИЯ
НИНА СТОЯНОВА първа подхвана своя разказ, който щеше да бъде мизансцен на бъдещите ми въпроси:
- В Русенската филхармония работя от 12 години. Тук започнах кариерата си направо като концерт-майстор. Когато постъпих, главен художествен ръководител беше АЛИПИ НАЙДЕНОВ, а втори диригент - БОРИС СПАСОВ. След това вече се смениха доста.
Имали сме и много гост-диригенти: американски, руски, от Германия, от Румъния, от цяла Европа. В първите ми години тук, пристигна немски диригент, който направи Шостакович, Седма симфония. Но никой гост от Германия още не е интерпретирал с нас Чайковски.
- КАКВИ МИСЛИ ВИ ВЪЛНУВАХА ПРЕДИ ПЪРВАТА РЕПЕТИЦИЯ С МАЕСТРО ШПРИНГЕР?
- Интересно ми беше как точно ще представи един Чайковски и то с толкова популярни произведения, между които - моята любима Пета симфония. Плюс това, никога не бях работила с него. Не знаех дори как изглежда.
- ЛЕСНО ИЛИ ТРУДНО ВЪЗПРИЕХТЕ НЕГОВИЯ СПЕЦИФИЧЕН МАНИЕР НА ДИРИЖИРАНЕ?
- В нашата професия лесно няма. Много е емоционален. На моменти - странен. Но вече при втората и третата репетиция нещата почти се наместиха. Не някой друг, а музиката на Чайковски накара оркестъра и маестрото да привикнат един към друг. Това, което той ни поднася, са доста настойчиви изисквания, подплатени със силно изживяни музикални моменти. Темпата са добри, макар и нови за нас. Малко са възбързи, но може и така. Стига всичко да стане, както трябва. Може би необичайната свръхемоция на места в работата на диригента, упоритостта му в изискванията, а и устремното темпо - всичко това като че ли пострестна оркестъра в началото. Но то е ясно - първата репетиция е, за да ни приближи един към друг, да ни подготви за същинската работа. Ние приемаме всичко ново. Стига то да е убедително, за да спомогне, композиторът да бъде интерпретиран достатъчно прецизно и вярно.Мисля, че така представен от маестро Шпрингер, Чайковски ще въздейства силно на публиката. Защото и професионализмът от страна на колегите вече си каза думата. Между нас и диригента днес, на третата репетиция, е установена необходимата хармония. А това е условието, нещата да започнат да се облагородяват.
-----------------------------------------------------------------------------------------------
БОГДАНА ПЕНЕВА работи в този оркестър от 25 години като солист и челоконцерт-майстор. Тази година е юбилейна за нея.
- С КАКВИ МИСЛИ, ЧУВСТВА И НАСТРОЕНИЯ ОЧАКВАХТЕ МАЕСТРОТО ДА СЕ ПОЯВИ НА ПУЛТА ЗА ВТОРАТА РЕПЕТИЦИЯ, СЛЕД КАТО БЕШЕ ОСТАНАЛА ЗАД ГЪРБА ВИ СРЕЩАТА ЗА ВЗАИМНО ОПОЗНАВАНЕ?
- По принцип, всеки нов гост-музикант се очаква с нетърпение и с особена тръпка. Защото един добър оркестър да се сработи с диригент от голям ранг, си е вече е събитие. И особено силно това се отнася до Русе, където са идвали много гостуващи диригенти. Поради трудните условия днес в България, е почти невъзможно да се намерят средства, за да се посрещат такива гости, на които да се плати както трябва. Един гост-диригент като маестро Шпрингер, съгласил се да приеме скромното ни предложение, действително силно ни впечатли.Новината, че Алойс Шпрингер ще прави с нас славянска музика, изостри професионалният ни интерес. И наистина, тези негови доста необичайни темпа оправдаха очакванията ни за нещо нестандартно. Свикнали сме да мислим за немците като за хладни натури, ръководени главно от разума. А ето, че той ни възпламени със своя по славянски буен темперамент. И това приятно ни изненада.
Имала съм щастието да свиря с най-големите диригенти на България. А по времето на социализма нашият оркестър контактуваше с Потсдам, Германия на разменни начала. Обикновено идването на техни музиканти в Русе съвпадаше с Международния фестивал - Мартенските музикални дни, когато при всяко откриване се свири Деветата симфония на Бетовен. Много често сме чували за това, как един български диригент прави Бетовен - например Константин Илиев. Потсдамците доста го критикуваха за емоциите, които влагал. Но ние пък го намирахме за нормално. Защото смятаме, че няма и не трябва да има догми, диктуващи как точно да се интерпретира стила на някой композитор. В края на краищата и Чайковски, и Бетовен принадлежат на света, а не само на една нация. Но е вярно, че всеки си има почерк, с което вече сме длъжни да се съобразим.
В този смисъл маестро Шпрингер е прав да ни представи Чайковски така, както той го вижда - с неговия славянски натюрел.
За нас, действително, бяха необичайни, дори шокиращи бързите темпа на "Ромео и Жулиета". Свикнали сме на повече умереност при работа с тази музика.
- ТРУДНО ЛИ ПРЕОДОЛЯХТЕ ИЗНЕНАДАТА?
- Специфично за нашия оркестър е да се приспособява веднага към изискванията на диригента. но първата репетиция винаги е малко стъписваща при подобни ситуации.
Духачите, които са по-назад и по-трудно контактуват с диригента и щрайха, естествено, имаха и по-закъснели реакции в началото. Но това е нормално и не бива да се драматизира. Ето днес - на третата репетиция започнахме вече да свикваме с маестрото. Аз съм убедена, че работите ще се получат.
Притеснява ме само това, че едва преди малко започнахме да работим трета и четвърта част на Петата симфония. Да се надяваме, че ще успеем. Имаме още време.-
С КАКВИ ВПЕЧАТЛЕНИЯ НАПУСНАХТЕ ВЧЕРАШНАТА РЕПЕТИЦИЯ? КАКВО СПОДЕЛИХТЕ С ВАШИТЕ КОЛЕГИ?
- Бях усетила, че оркестрантите са приели вече маестрото, свиквайки бързо с неговия маниер на работа. Затова си казахме, че нещата вървят добре. Понеже Русенската филхармония по натура е доста огнена, смятам, че ще има пламъци в резултата. Дано, обаче, да не излязат извън границите, защото като гледам и диригентът е прекалено вулканичен /смях/... Разчитам на Чайковски, който все пак е сложил една преграда, за да не се увлечем прекалено.
- С КАКВИ ОЧИ ДНЕС КЪМ СРЕДАТА НА ТРЕТАТА РЕПЕТИЦИЯ ВИЕ ЛИЧНО СЕ ВГЛЕЖДАТЕ ВЕЧЕ В МАЕСТРОТО?
- Виждам го като диригент, който, заминавайки си от Русе в петък, всъщност няма да си замине. Огромното му влияние върху нас и дошлите хубави резултати, завладяли чувствата ни, не могат да се забравят.
Този човек е професионалист, с чудесен подход към оркестрантите. Толерантен, той ни дава свободата, да се изявим, без да прави груби забележки, ако някои по-емоционални колеги невъздържано изразяват свои мнения, прекъсвайки работата ни. Търпелив, но и взискателен. Ние си го приемаме като наш диригент и затова лесно се сработихме.
-ЗНАЕХТЕ ЛИ, ЧЕ ТОЙ Е БИЛ АСИСТЕНТ-ДИРИГЕНТ НА ПРОЧУТИЯ БЪРНСТЕЙН В НЮ ЙОРК?
- Това сега го научавам. То ще ми помогне да си обясня, защо този владеещ перфектно диригентската палка човек е така специфичен във всяко отношение и е така завладяващ.
- КАК АЛОЙС ШПРИНГЕР ВИ ВЪЗДЕЙСТВА КАТО ИЗЛЪЧВАНЕ?
- Аз лично го възприемам като дошъл при нас от една височина, с неговата категоричност, с неговата фина, разпръскваща лъчи мануална техника. Докато той свири, забравям за всичко друго. А нали трябва да следя онова ново, което той изисква, за да мога в тая посока да водя групата си? Между нас и маестрото вече тече ток. Той стана част от оркестъра, а това е изключително важно. Едва в паузите като в далечина се чува гласът на проблемите ми, за да изчезне по-късно съвсем.
НА ТОВА МЯСТО СЕ НАМЕСВА СПОНТАННО И НИНА:
- Оркестърът е един голям многосъставен организъм, който постепенно трябваше да приеме този диригент като личност с нейните особености.
БОГДАНА:
- Има диригенти, които не приемаме чак до края на общата ни работа. Тайно ги иронизираме, даже не можем да ги търпим...
НИНА:
- При Алойс Шпрингер не се долови и най-малък намек за наличието на такива наши реакции. Първият ден имаше изненада, известно стъписване, резервираност. Докато полека-лека той успя да ни убеди, че Чайковски може да се види и от такъв ъгъл. Това е един от ония диригенти, които желаят, но и могат да подчинят всеки оркестър на волята си. В същото време го прави така, че по естествен път да приемем желанията му за свои - ето кое ни импонира. Затова, ако първият и вторият ден бяха дни на взаимно душевно проникване, то днес сме вече една обща пълноводна река, запътена към своето море.
БОГДАНА:
- Нашата работа е божа работа.Останалото е рутинното, дошло от всекидневното свирене. Целта е да се получи искрата. И тогава вече идва голямата светлина.
"РОМЕО И ЖУЛИЕТА" НА ЧАЙКОВСКИ НОСИ В СЕБЕ СИ ЗАРЯДА НА МОЩНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ. КАК ВИЕ ДВЕТЕ ПРИЕМАТЕ МАЕСТРОТО И ПРИЗВАНИЕТО МУ ДА ОТКЛЮЧИ СКРИТИЯ ОГЪН НА ТАЗИ ТВОРБА?
Няма коментари:
Публикуване на коментар