163. ДО БОЛКА СВИДЕН /11-ти октомври/

Роден от мъдростта на самотата,
си стигнал на Нирвана до предела.
Не е ли любовта ни слънце свято,
с което висините са се слели?
Не ме ли позова телепатично
към върхове, с достойнство заредени?
Безмълвно ме научи да обичам,
повярвала в нетленните ти гени.
На всичкото отгоре ме закриляш,
тъй както се закриля крехко цвете,
заплашвано от студоносни сили
и удряно от зависти проклети.
ХВАЛА ТИ за доброто, Мухикане!
Затуй, че имаш рицарска нагласа.
Затуй, че можеш огнен меч да станеш,
подгонил мрака - леден и опасен!
Роден си с благослова на Темида,
огряла твоята неземна същност.
Не си ли оня лъч, до болка свиден,
чрез който светлината ме прегръща?

11.10.2006, 11 ч.40 мин.