152. ТИ ИЗРАСНА МНОГО! /29 - ти октомври/

Прииждат новости. Земята тръпне.
Вълнувам се, защото
от N години с устремени стъпки
обхождаме живота.
Изгаряме от радости и ласки,
препълнени с надежди.
Воюваме с влечуги най-опасни,
дошли от мрак наежен.
Дали да си направим равносметка
на всичко преживяно?
Съзирам в тебе добрини несметни
и куп кармични рани.
Щастлива съм, че си израснал много
за времето, когато
ми даде вяра, тук и там тревоги,
и звездни благодати.
Щом завъртим на дните колелото,
ще стане интересно.
В душата ти ще видя храм голготен,
величествено блеснал.
Ще имаш всичко , стига да поискаш,
защото заслужаваш.
Вълшебства ще ти пращат мойте мисли,
по-жарки от жарава.
Животът вихрено ще те променя,
повярвал в любовта ни.
Небесна ще е общата ни сцена,
а хората - огряни.
Ще гледаш вдъхновен, ще левитираш,
нов стимул ще те грабва.
Да бъдем сила огнена, кумире -
това сега ни трябва!
29.10.2006, 1 ч. през нощта.
Стихотворението е пророческо...