Недей да ме приемаш като чужда.
Наричай ме МОРЕ, НЕБЕ, ДЕТЕ.
От огнен вдъхновител имам нужда -
от рицар, чийто ореол расте.
МОРЕТО влюбено към теб ще гледа
и страстни стихове ще съчини.
Ще го напътстват Елвис, Моцарт, Фреди,
Висоцки, който срутваше стени.
НЕБЕТО нежен бриз ще те нарича
и птица Феникс ще ти подари.
За мен си Бог! Не е ли свръхлогично,
щом си творец на времена добри?
ДЕТЕТО, взряно в твоя мир, ще пита:
Кой ще огрява идващия ден?
Къде се крие любовта? - В звездите?
Или в жената с образ озарен?
Недей да ме приемаш като чужда.
Наричай ме МОРЕ, НЕБЕ, ДЕТЕ.
От огнен вдъхновител имам нужда -
чрез него любовта ми ще расте!
31.01.1993, 19 ч.19 мин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар