Затопля се. И мракът го тресе.
Не знам защо, си спомних за тогава,
когато клаха нашето прасе.
Касапите - с души, безкрайно грешни,
изпуснаха дебелото въже.
Прасето скокна...А кръвта шуртеше
след див галоп по двора заснежен.
Подобно жертва на магия вуду,
със нож забит, то бягаше от тях!
А писъците му, кошмарно луди,
до днес да ги забравя, не успях!
Касапи, припомнете си прасето!
Кръгът обратно днес се завъртя.
В Деня на Рибника ще ви подсетя,
че има двойно острие смъртта!
6.12.1992, 8 ч. 59 мин.,
Свети Никола.
Няма коментари:
Публикуване на коментар