172. БЕЛОВЛАСИ СЪДБИ /29-ти декември/

Написано по повод нерадостния живот на
болните и безпомощни стари хора, чиито тела
са жертва на опасните за плътта и за душата сили,
наречени ЗЯМИ. Това зло е ламята от приказките,
която изяжда златната ябълка, т.е. живота на човека.
--------------------------------------------------

Не би могъл да ги спасиш, любими!
Та те са много - толкова са много!
Безкрайно са сами и нараними,
проклинащи и старостта, и Бога.
Притиснати от тонове товари,
са в плен на мислите си беловласи.
Телата им са пълни с карми стари,
попречили, духът им да израсне.
Подритвани от разни важни гноми,
очакват спешна рицарска закрила.
С мечти разбити, сиви и бездомни,
от святата любов измолват сила.
Не би могъл да ги спасиш, защото,
са трупали в душите си прокоби.
Защото във плътта им властва злото,
което съска, жили и загробва.
Присъствието им отключва в мене
копнеж по свят, от техния различен,
където старостта е преродена
и може с висша обич да обичат.

29.12.2006, 23 ч.43 мин.