Отричай ме! Зачерквай ме! Горù ме!
Аз зная, че играта е такава.
Не се надявам на часа интимен,
когато някой някому прощава.
Не се кося, когато нощ се спусне.
Какво от туй, че пак ще съм самичка!
Владея най-великото изкуство -
сама да съм и пак да те обичам!
Нали ме чуваш - с таен глас говоря,
за да не стъпиш в тъмното накриво.
Дори да чувстваш дяволска умора,
върви напред. Встрани не се отбивай.
Към вечността те водя, към промяна,
която с урагани ще настъпи.
На маскарада малко му остана...
Отричай ме, но пак ми вярвай, скъпи!
9.03.1993, 20 ч.09 мин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар