121. ПЕРЦЕ ОТ ПТИЦА БЯХ /7 - ми март/

Не гледай като чужд. По-ведро гледай.
Дойдох. Видя ме. От реална плът съм.

За мен си обич - първа и последна!
А аз съм стих,  в копнежа ти закътан.

Виж - мъртвите звезди са преродени.
И песните ни са неземно нови.
Днес живата вода бълбука в мене.
И се топят тъги, сълзи, окови.

Перце от птица бях. Летях над мрака.
На рамото ти кацнах - не усети!
Нали шептиш, че само мен си чакал?
Спомни си свойта самота, поете!

Спомни си, как по цяла нощ не спеше,
целуван от сияние незримо.
Не гледай като чужд. Не ставай смешен.
Дойдох, за да повярваш, че ме има!

7.03.1993, 11 ч.32 мин.