138./ПРОЗА/ ЛЮБОВТА, КОЯТО ВСЕКИ ОЧАКВА.../ 27-ми август/

"Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразня, не държи сметка за зло, не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи. Любовта никога не отпада." Библията, 1 Коринтяни 13;4-8
-----

 Едит Пиаф казва:
"ЛЮБОВТА ТЪРЖЕСТВУВА НАД ВСИЧКО!"------

Чудесно е, когато от време на време се изваждат на преден план вече изживяни вълнения, свързани с тази тема, която от памтивек владее мислите и чувствата на хората, независимо от тяхната външност, от начина им на обличане, или от житейския им опит.
Какво е любовта? - Мистерия? Мираж? Неразгадана тайна? Магнетично привличане? Генетичен код за отключване на нашата вътрешна сила? Сексуално желание или духовно сливане на двама, създадени да бъдат едно цяло? А може би всичко изброено, взето заедно?

Любовта е най-изумителният феномен, който при всеки се проявява в различна степен, в различно време огрява и осмисля живота ни, без оглед на възрастта, по различен начин мотивира действията ни, с различна степен на прецизност и с размаха на съвършен ваятел тя извайва добродетелната ни същност. В крайна сметка любовта винаги успява да преобрази и най-суровата човешка природа до послушното и всеотдайното ù подчиняване на подсъзнателната светлина в тялото.

Повечето от хората се оставят във властта ù безрезервно, омаяни от присъствието на любимия. Когато сме в състояние на такава екстазна еофория, мнозина от нас спират да си задават въпроси, спират да търсят разковничето на щастието, защото бързат да изживеят миговете на страст и взаимно опиянение. Но други /а това са по-духовните хора/ непременно започват да се питат: С какво съм заслужил появявата на тази магия, която ме разтърси до основи? Случайно ли точно мен е избрала тя ? Една-единствена ли е голямата любов, или може да бъде заменена с втора, с трета, с пета? Онези хора, които още не са достигнали до пробуждане на подсъзнателните истини, дълбоко приспани в телата ни, благодарение на химията в храната, трудно ще възприемат реалната истина по този въпрос. Те просто за цял живот ще си останат "слепи" за истинската същност на любовта. Те ще продължават да спорят в компания, че любовта, това е сексуалната привличане и нищо друго. Просто знанията им стигат до там. Не можем за нищо на света да им докажем, че истинската любов има съвсем друго измерение. Те, които имат егоистично ниво на възприятия, няма да могат да осмислят небесното съдържание на понятието ЛЮБОВ.

Ако на един незрящ човек, живял винаги в тъмнина, започнеш да му описваш слънцето, той няма как да възприеме истината за земното светило, така, както ти я виждаш. Защото просто още не е излекувана слепотата му /още не е започнал да се храни с "чиста" храна и не е започнал да търси контакти с извисени хора, чиято позитивност лекува "слепотата"/. Вместо да се сърдим на "незрящия", че отрича съществуването на възвишената любов, вместо да го ругаем, че се инати и "вижда" слънцето примерно като чудовище, трябва да изчакаме проглеждането му, а не да налагаме насила мнението си. Грешка е да се шамаросва слепеца и да се иска от него час по-скоро да прогледне.

Но всичко онова, което ще кажа след малко, е предназначено преди всичко за "прогледнали" хора, както и за такива, които имат силното желание да растат духовно, за да видят блесналите лъчи на истината. Онзи, който не е слепец, той ще възприеме с лекота истината за слънцето, наречено любов. Има и такива, които макар да са с лошо "зрение", все пак притежават някакво ниво на подсъзнателно пробуждане /частично духовно проглеждане/ - гаранция, че могат да възприемат като реалност най-божественото сред всички чувства на Земята. Особено важно е истината да им бъде дадена от човек, стигнал до високата степен на "ясно зрение", извисил се до седмото енергийно измерение - до Нирвана.
ЛЮБОВТА е екзотично растение с божествени гени, което може да вирее само при точно определени условия - при подходяща "почва" на душевния ни мир, при подходящ климат вътре в нас, при полагане на системни и качествени грижи и пр. Ако човек не е подготвил себе си и не е научил кармичните си уроци, които биха го извели до върховете на Нирвана в своето подсъзнание, ако не се е превърнал в подходяща за любовта "плодоносна почва", ако не е извайвал характера си до благоприятен "климат"в душата на една мъдра и интуитивна личност, ако не притежава трудолюбие на градинар с небесна дарба, такъв човек не би могъл да отгледа цветето на истинската любов и всичките му опити през годините ще останат безплодни.

Вместо разцъфналата екзотична красота, в "лехите" му ще се навъдят магарешки тръни и всякакви ГМО-цветя с фалшива красота и без аромат, подобно на случайните интимни контакти.

Всеки от нас още от юноша копнее да срещне своята голяма любов в лицето на човека,
предопределен за него, т.нар. духовна половина, или сродна душа. Това е възможно да се случи при условие, че сме се подготвили да привлечем с магнетизма на своята пробудена подсъзнателна енергия нашия партньор от бъдещето. Колкото по-силно е интуитивното ни "зрение", толкова по-бързо ще открием голямата си любов, дори и тя да е скрита под скъсан чул /покривало/. Колкото по-бързо се оформим като добродетелни личности, толкова по-"зрящи" ставаме, а това е условието да срещнем своята ЕДИНСТВЕНА И НЕПОВТОРИМА ЛЮБОВ.

Какво представлява ЛЮБОВТА? През ученическите си години винаги съм мечтала да се озова в нейния свят, преизпълнен с душевни сияния, с доброта и взаимност, с вълшебни усещания, с желания да помагаме на слабите създания, които се нуждаят от подкрепа. Тогава още не знаех, че най-великото вселенско чувство, към което всеки човек подсъзнателно е устремен, всъщност е НЕЗРИМА СВЕТЛИНА, живееща в тялото ни, която, ако е достатъчно мощна, ни превръща в хора с високи нравствени устои. Тя може да прави чудеса чрез ръцете ни, може да ни превърне в неземно щастливи и преуспяващи творчески същества, напълно освободени от оковите на егоизма, на болестите, дори на смъртта.
И се питам - ЛЮБОВТА не е ли всъщност ФЕЯТА ОТ ПРИКАЗКИТЕ, чиито лъчи са вълшебната пръчица, способна да изпълнява нашите желания, премахваща с един замах старостта и отдалечаваща смъртта до безкрайност? Когато човек е прозрял истината за любовта и за нейната чудотворна сила, той просто ù се посвещава изцяло, за да я отключва в себе си все повече и повече, гладувайки /добре е да се премине главно на плодове и зеленчуци/, контактувайки предимно с ДУХОВНИ ХОРА, развивайки своите дарби и добродетелни черти на характера, харчейки минимално и живеейки скромно.
Любовта идва тогава, когато нашата ИНТУИЦИЯ /гласът на светлината в тялото/ е израснала до нивото на НЕБЕСЕН МЪДРЕЦ, който ни учи с какво точно да се храним, с кого точно да се сприятеляваме, как точно да извайваме творческите си произведения, за да излъчват те по-силна светлина, от която хората имат нужда - чрез нея те израстват духовно. Интуицията е тази, която кръстосва пътищата ни с хора, които са наши приятелски настроени сродни души, за да обменяме информации и за да ни стимулират в предстоящото ни израстване. Когато станем достатъчно извисени и силни, интуицията ни сблъсква със злите хора, за да ги неутрализираме чрез невидимия огън на позитивизма си. По този начин, спирайки смъртоносните атаки на мрака срещу безпомощните човешки същества в живота, ние все повече се превръщаме в рицари на доброто.

Всеки един от нас подсъзнателно копнее поне да се докосне до света на романтичната, небесно предопределената за нас любов. Правим го чрез света на творческите шодьоври - книги, филми, музика, поезия, картини и скулптурни монументи. Слабите и елементарно мислещи личности, които интуитивно си дават сметка, че са обречени никога да не се приближат до реалния образ на голямата любов, стават подвластни на постоянното и безнадеждно чувство за САМОТА, независимо дали имат семейство, деца, приятели, прекрасни колеги и пр.

Какво друго му остава на един такъв напълно обезверен човек, обвил съдбата си с пашкула на егоистичното съществуване, освен да твърди категорично чак до последния си земен час, ЧЕ ЛЮБОВТА НЕ СЪЩЕСТВУВА, ЧЕ ЛЮБОВТА Е ФИКС ИДЕЯ, ВНУШАВАНА НИ ОТ ЛУДИТЕ ПОЕТИ И ОТ АВТОРСКИТЕ ИЗМИСЛИЦИ В РОМАНИТЕ.

Но дали е вярно това генерално обобщение на нискодуховните хора, продиктувано от техния горчив опит на вечно копнеещи за любов разочаровани самотници, които се обграждат с шумни компании, които ходят по заведения и семейни тържества, за да притъпят с алкохол и с цинизма на разголените флиртове болката от тяхната постоянна и несподелена с никого самота?

ЛЮБОВТА е екзотично цвете с божествени гени, което може да вирее само при точно определени условия - подходяща "почва" в душевния мир на човека, " климат", белязан със знака на творческите прозрения и на незримите висини. Любовта изисква и търпение, и грижи, полагани с много вещина и с много вяра в крайния резултат.

Ако човек не се е подготвял с години да посрещне и да задържи любовта, ако не се е превърнал в изчистена от студа на кармите "почва", ако не е извайвал добродетелите на характера си така, че те да греят със силата на животворни лъчи, осигуряващи подходящ "климат" за ЕКЗОТИЧНОТО ЦВЕТЕ, ако човек не притежава трудолюбието и творческите прозрения на грижовния "градинар", той просто няма никакъв шанс да се радва на дългоочакваното чудотворно цъфтене в своята градина.

Вместо това, го очаква огромно разочарование. Защото в "лехите" му ще се народят магарешки тръни и ГМО-цветове без аромат и с фалшива красота, напомнящи за случайните интимни контакти, преходните сексуални влюбвания и нечистоплътни флиртове, а също и за сбърканите бракове, започнали с много страст, за да стигнат до взаимна омраза, лъжи и злобни сблъсъци.

Какво му остава тогава на този човек с неговото твърде егоистично мислене, с неговото духовно късогледство, което непрестанно му сервира разочарования в личния живот? Ами остава му най-лесното - да твърди, че любовта от книгите и от филмите не съществува. Той започва да разпространява наляво и надясно, че именно сексуалната привързаност, нейната страст и ревността - това било лицето на истинската любов. Всичко останало било измишльотина на болни мозъци и на романтични фантазьори.
С една дума, повечето от хората, след като не са дорасли дотам, че да успеят да откъснат прекрасния грозд от прекалено високата лозница, започват много категорично да ни внушават, че онова грозде там, дето е близо до небето, всъщност било кисело. Дори нещо повече - започват да изнасят реферати на тема, че този красив, сочен и слънчев грозд

бил плод на човешкото въображение и на масова психоза.
Именно по тази причина от памтивек ни предлагат пластмасови гроздове, със съблазнителна външност, а като ги захапеш, от тях изтича сок с отлично химическо съдържание, заместител на истинския. На същите тези фалшиви гроздове им се посвещават "пластмасови" песни, фризирани стихове тип фиаско, пластмасови романи и филми...Защо тогава се учудваме на това колко объркана е младежта и как все по-често си задава риторични въпроси от рода на:

"ИМА ЛИ Я ЛЮБОВТА ИЛИ Е УМРЯЛА РАБОТА?".

"АКО Я ИМА, ТЯ ПУШИ ЛИ МАРИХУАНА?".

"ЗАЩО ГОСПОД НЕ Е СЛОЖИЛ В РАЯ ПОД ДЪРВОТО С ЯБЪЛКИ

И ДВАМА ДУШИ С ОБРАТНА ОРИЕНТАЦИЯ И ЗАЩО НЕ ИМ ПОЗВОЛЯВА

ДА СИ РАЖДАТ ДЕЦА ?"...

"А ЧАЛГА-ГЪРЛИТЕ МОГАТ ЛИ ИСТИНСКИ ДА ОБИЧАТ,

ИЛИ МОГАТ САМО ИСТИНСКИ ДА СЕ РАЗГОЛВАТ В ИМЕТО НА СЕКСА

И НА ПАРИТЕ? "
"А ЗАЩО МУ Е НА БОГ ДА ЗАБРАНЯВА РАЗВРАТА И РАЗСЪБЛЕЧЕНАТА

СЪБЛАЗЪН, КОЯТО, СПОРЕД ТЯХ, БИЛА ПРОИЗВЕДЕНИЕ НА ИЗКУСТВОТО ?...".

Някои от останалите хора пък все по-упорито се питат не е ли любовта само една илюзия

и празен блян?

Не, приятели - любовта не е измислица! Тя съществува точно толкова реално, колкото вие и аз. Знам го от личен опит.

Стигнах до извода, че за да се появи тази вълшебна светлина в живота ни, трябва да сме се подготвили за нея, да сме превърнали студа на нашите души в слънце, което ще затопли нейните безценни семенца и ще ги насърчи да станат кълнове, после стъбълца, после цветове с лотосни аромати.
Едва когато сме открили своята истинска същност, скрита зад дебели слоеве лед, едва когато сме израснали до мъдри и стойностни същности, едва тогава ще сме в състояние да открием истинското лице на любовта. Ще можем сами да си отговаряме на въпроси, пред чиито тайни вековете мълчат. Защото ще сме превзели небесния връх на помъдряването и това няма да зависи от рождената ни година. Ще виждаме съдбите от птичи поглед и ще тласкаме важните за живота събития напред дори само с усмивката си, с блесналия си поглед, с лъчите на своята влюбена природа.

И вече ще притежаваме достатъчно мощна интуиция, за да прозрем, че всъщност ЛЮБОВТА БЛЕСВА С ЦЯЛОТО СИ ВЕЛИЧИЕ, КОГАТО СИ ОТКРИЛ СВОЕТО БОЖЕСТВЕНО АЗ В ТЯЛОТО НА СВОЯ ЛЮБИМ И КОГАТО СИ ПОЧУВСТВАЛ НЕГОВАТА СВЕТЛИНА В СВОЯ ДУШЕВЕН МИР.
ЗАЩОТО ЛЮБОВТА Е СЛИВАНЕ НА ДВЕ СРОДНИ СЪЩНОСТИ В ЕДИННО ЦЯЛО, КОЕТО СТАВА ИЗТОЧНИК НА ЖИВА ВОДА ЗА ВСИЧКИ ХОРА ПО СВЕТА.

И тогава двете извисени същества, които са се открили сред човешкото множество, стигат до важни изводи, свързани с истината за любовта. Извисените знаят, че най-дискусираното от край време човешко чувство представлява небесен феномен, който преминава през различни етапи на пробуждане - от бебешките блеснали очички, в които се отразява образът на майката, до свободния полет на влюбената творческа природа.

Любовта може да бъде преизпълнена с платонически тръпки и с прескачане на искри между двама. В нейната биография се среща и бурното сексуално привличане, и огненият вихър на страстта и тихото горене в семейната камина, съответстващо на дългогодишното приятелско общуване под общ покрив. Това, че понякога я усещаме като навик в ежедневните ни контакти с партньора, не означава, че любовта я няма. Тя винаги е в нас. Ще се убедим, че става дума точно за истинската любов, ако сме склонни всеки Божи ден да даваме свобода на любимия човек, а той пък от друга страна просто не превръща въпросната свобода в свободия. С една дума любовта наред с всичките ù останали особености, означава и доверие между двама, означава и абсолютно нежелание да си изневеряват, да се ревнуват, да се обсебват взаимно.

Убедена съм, че ИСТИНСКАТА ЛЮБОВ, красивата, романтичната, всеотдайната, свободолюбивата, заредената с творчески прозрения и с добродетели любов е заложена в гените, в копнежната природа на всеки един от нас. Убедена съм и в това, че тя не е художествена измислица на писателите, на поетите и на режисьорите. Убедена съм, че тя не е мираж в пустинята, който винаги ни е оставял с пръст в устата.

Вярно е, че истинската любов идва рядко и че при милиардите самотници на тази планета абсолютно никога не се е мяркала дори. Но това не ни дава правото да я отричаме, да я жигосваме с презрението си, да я наричаме фикс идея.
Причината за дългото отсъствие на истинската любов от живота на човека се крие във вековното блокиране на неговата духовна същност, която е била една затворница, заключена в плътта и не е имала възможност да излезе на свобода и да стигне до своите висини.

Но времената се промениха. Хората-зарева, които произвеждат мощни потоци от фотони, станаха много силни и непобедими в битките с мрака - същия мрак, който блокира любовта в плътта. Вече се стигна дотам, че всички човешки тела получават непрекъснато фотони, които образуват дебел слой от светлина вътре в нас и около нас. Затова броят на изключително бързо израсналите духовни хора нараства не с дни, а с часове. Идва времето, когато ИСТИНСКАТА ЛЮБОВ ВСЕ ПО-ЧЕСТО ЩЕ СЕ ПОЯВЯВА В ЖИВОТА НА НАЙ-ДОБРОДЕТЕЛНИТЕ СРЕД НАС, ОТКРИЛИ СВОИТЕ СРОДНИ ДУШИ.

И ТЕХНИЯТ БРОЙ ЩЕ ПРОДЪЛЖАВА ДА РАСТЕ.
Един съвет, приятели - контактувайте все по-често и все по-дълго с хора, достигнали до върхове в своето духовно развитие. Защото точно те ще ви дадат възможност чрез разговорите си с вас и чрез творбите си, да увеличите светлината, от която имате нужда, за да срещнете своята любов.

И още нещо - ако ти си достатъчно добродетелен и прогледнал в мрака на егистичното съществуване, което си отхвърлил, което си загърбил завинаги, ще получаваш по-големи дози фотони, защото имаш силен магнетизъм, с който ги привличаш.
Другите, елементарно мислещите и изпълнени с отрицателни чувства хора, сеещи омраза, злоба и пр., също получават фотони, но в малки количества. Има една космическа закономерност, според която, колкото повече проглеждаш духовно, толкова повече ЖИВА ВОДА се влива в плътта ти. И ден след ден установяваш, че започваш да възприемаш света и нещастията си по нов начин. Установяваш, че ставаш все по-мъдър и търпелив, все по-жалостив и щедър към околните страдалци.
Ето, България е жив пример за тази промяна. Преди години хората излизаха на площадите, заредени с омраза срещу еди-кои си управляващи. Бяха готови да се бият, да проливат нечия кръв, злобата им беше безгранична /както се случва сега в Гърция, в Турция и в арабските държави/. Но вече, всички сме свидетели, че българите в по-голямата си част станаха по търпеливи и мъдри, предпочитат мълчаливия отпор срещу грешките на властта, не допускат да бъдат насъсквани от разни оратори и да яхнат кървавите раздори.

Всичко това е така, защото заревата, живеещи в България постепенно са превърнали хората у нас в хора със силна интуиция, която мислено ги напътства. Например Бойко Борисов също е напътстван свише от гласа на своята мощна интуиция. Той е принуден да лавира, да предизвиква своите злонамерени противници, да бъде и дипломат, но и разобличител - и всичкото това е с цел да се разчистят кармичните натрупвания в историята на страната ни.

Като финал ще кажа, че любовта наистина съществува реално и, отключена, нейната светлина ще стане толкова мощна, че ще победи чалгата и нейните фенове, ще хипнотизира всички бандити и хора на реда, докато се стигне до мирно и спокойно съществуване на българите и на малцинствата у нас.

Някога, в епохата на дългите бални рокли и на дуелите, когато любовта само тук-там се е мяркала, за да напомня за себе си, големият поет Робърт Бърнст по този повод спонтанно възкликва:
...ЗА ЛЮБОВТА, ЕДНИЧКАТА, КОЯТО

ВНЕЗАПНО РУКВА КАТО МАЙСКИ ДЪЖД

И ЗА КОЯТО КУПРИН БЕШЕ КАЗАЛ:

- НА СТО ГОДИНИ ИДВА ПО ВЕДНЪЖ...

Ние с вас трябва да сме щастливи, че вече любовта няма да идва на сто години по веднъж,

а ще я виждаме все по-често и все по-блеснала в цялото ù великолепие сред нас. За ужас на мрака, който, обратно пропорционално на любовта, се стопява все повече и повече. Превръща се в едно укротено зло, изгарящо в пламъците на позитивната човешка излъчвателност.

Да, истинската любов с нейните духовни измерения, е всесилна! Тя е непобедима и вечна! Стига да повярваме, че я има!

27.08.2011, събота, 18ч.18 мин.