Добрите лебеди със чувства светли
към твоята безбрежност ме понасят.
А радиото, както всеки петък,
във вярност ми се врича многогласно.
Но аз на друг се врекох - на монаха,
напуснал вече своята килия.
Прегръдките, които мъртви бяха,
възкръснаха за моя свят Месия.
Не е ли той синът, роден от Гея,
закрилян от самата Афродита?
Как искам с пролетта му да се слея,
в копнежните му висини да литна!
Там ще забравя за света безбожен,
за завистта, която удря здраво!
Любов, ела, дори и да не можеш!
И аз ще стана Феникс - обещавам!
26.03.1993, 18,07 ч.
Няма коментари:
Публикуване на коментар