Не! Няма да се примиря! Ще викам!
Ще блъскам по вратата полудяла,ако я треснеш, ако станеш Никой,
ако превърнеш любовта в раздяла!
Защо ми са цветята нацъфтели,
когато мойто слънце ще го няма!
Защо ми са нетленните предели,
когато ще съм птица- роб на драма!
Не бих могла да бъда примирена!
Добре ли чу? - Не бих могла да бъда!
Студът ще вледенява мойте вени,
ще стана дива, страшна и отвъдна!
Ще паля всичко - 'де, каквото свàря!
Безкрайността ще гледа изумено.
И с гръм ще умъртвя на мрака звяра,
внушил ти, да отключиш ада в мене!
30.01.1993, 9 ч.59 мин.
----
Тежко и горко на онова зло, което се опитва
да ни раздели с моя любим! Самата преизподня го чака!
Няма коментари:
Публикуване на коментар