"ПРЕРОДЕНА В СВЕТЛИНА /Мари Хигелс/ - стр.165
-------------------------
/идва от стр.164/3.
ПО СТЪПКИТЕ НА ЗАРЕВАТА, КОИТО СЕ ОБИЧАТ
ВАЖНА КОСМИЧЕСКА ЗАКОНОМЕРНОСТ:
"Общата светлина на двама, които си принадлежат и безрезервно си вярват, им отваря духовните очи, за да бъдат наясно с истината за своята любов. Така те ще разберат, че любовта им ще постигне окончателна победа над силите на мрака, силите, вледеняващи душите на хората чрез смъртоносния студ на омразата."
------------
Във вторник момичето, което имаше лъчи в очите си, се възползва от паузата между две лекции по графика и живопис, за да изтича до парка срещу университета, изпитвайки неутолима жажда от глътка свеж въздух и усамотение.Все не успяваше да се адаптира към досадното ежедневие сред университетската аудитория, което някои от нейните колеги изпълваха с лекомислени крясъци, подмятания и одумки по адрес на кого ли не. Не можеше да им се сърди, че като живеят ден за ден, се дистанцират от понятия като "етичност" и "възвишени норми на поведение". Самият факт, че тя умееше да се самонаблюдава и да работи върху характера си, беше достатъчен, за да забележат въпросните зевзеци колко по-различна е от тях. И това, разбира се, просто издигна стена помежду им. Мари, без особено да се впечатлява от ироничните погледи на нарцисно настроените критикари и в желанието си да избегне постоянната глъч в почивките между лекциите,често се озоваваше на своята любима алея в парка отсреща, красива със своите зелени и бели пейки, алея, която бе запаметила всичките ѝ самотни разходки от две години насам.
През днешния ден, както винаги, нашата русокоса мечтателка , облегната на ствола на старата лиственица,за да се спаси от досадния мартенски дъжд, се наслаждаваше на обедната тишина. Хапваше разсеяно от импровизирания си сандвич, зареяла мисли в пространството. Мина половин час и, тъкмо когато се беше наканила да си тръгне на прибежки под дъжда, пред нея като изпод земята изникна един младеж. Беше млад мъж със самочувствие на безгрижен веселяк, който видимо си знаеше цената. Най-неочаквано за слисаното момиче, той изигра пантомимата "изтривам си обувките в бърсалката пред вратата и вежливо почуквам". После заговори. Тембърът му, преливаше от нежни нотки и кадифени нюанси, а това хипнотично я покори. Тя цялата блесна пред слънчевия сюрприз на съдбата и с удоволствие изслуша закачливите му импровизации.
- Моля да ме извините за нахалството, но навън вали, а аз съм един бездомен, отчаян и зиморничав старец. Ще бъдете ли така добра, да ми отстъпите половин подслон от Вашия въздушен дом?
Тя така спонтанно се разсмя на комичната му физиономия, че хиляди звънчета се разпиляха по тревите наоколо. Смутена от шумното си реагиране, Мари си наложи сериозност, като отговори закачливо:
- Но, моля Ви, заповядайте, влезте! Вашите сълзящи старчески очи изглеждат така болнави, че ме хваща страх, задето сте се измокрили до кости.И бих се самонапляскала, ако Ви откажа гостоприемството си.
Младежът светна,приятно изненадан от закачливата реакция, добре изиграна с грациозен реверанс.А звънкият глас на непознатата чаровница, която напоследък все гледаше да срещне по коридорите на университета, го заплени завинаги. Минаващите наблизо младежи неволно се бяха спрели, загледани с възторг в синеоката красавица, разцъфнала в своята непринудена веселост. А тя, щом усети прикованото в нея внимание, се нацупи и стана сериозна, умълчана. Гостът се възползва от настъпилата пауза и пъргаво извади обяда си, представяйки се набързо:
- Казвам се Тим и уча отсреща... - като кимна с глава в посока университета.После нехайно попита:
- А Вие?...Ще позволите ли да хапна в приятната Ви компания?...- но без да дочака отговор, той се нахвърли на закуско-обяда си с вълчи апетит.И изведнъж се сепна, поглеждайки смутеното ѝ лице. Очевидно гузен, че не е дочакал отговора ѝ, сконфузено промълви:
- Ами Вие защо не ми казахте как Ви наричат? - и продължи с палави пламъчета в очите.-
Вярвам, че на грейналото Ви същество заслужено са дали небесно име.
- Мари Хигелс, моля. Ако Ви е приятно, приемете името на моето същество.
И двамата прихнаха едновременно. Но не толкова заради своята духовитост, колкото от нескритото удоволствие, че са се срещнали. Тим тайничко я разтлеждаше, като всячески се стремеше да не изглежда лаком.Затова започна едва-едва да отхапва от парчето млечен хляб със сирене. А Мари, дяволито усмихната, се удивляваше на внезапното му смущение, което той не успяваше да прикрие. Дори се усети, че неволно беше започнала да се любува на красивите му черти, мислейки си с тъга: "Какви божествени очи! Ясни и замечтани...Колко ли момичета е омайвал и изоставял? Сигурно поне няколко дузини го преследват..."
Новият ѝ познат, доловил в унесения ѝ поглед възхищение, се смути и се вторачи в сандвича си. По страните му плъзна издайнически огън и Мари го подкачи:
- Да не би да има в хляба Ви млечни буболечки, че така внимателно взехте да го обследвате? Или се е наканила да падне зъбната ви протеза, та това ви пречи да ме атакувате с нови въпроси?
Тим поде предизвикателството и, като я стрелна с весел поглед,профъфли:
- О, извинете! Пропуснах да Ви предупредя, че пред Вас се намира един тотално грохнал старец. А знаете ли какви поразии може да причини студът, ако нападне някой нещастен мозък, когато е влязъл във възрастта на голямото забравяне?
-Ами, мисля, че се досещам. Като си спомня как преди малко гледахте с празен поглед...Може би се чудехте кой Ви е откраднал думите?
Младежъп извика през смях в скоропоговорка:- Ха, така!
Ясна мисъл, силни времена.
Мътни спомени, паднали пера.
Доволни от срещата си, развеселени и забравили за смръщения дъждовен ден, двамата изтичаха към зелената ограда на университета, който, между другото, бе най-старият в щата. С положителност може да се каже, че 13-ти март 1802 година, вторник, се бе превърнал за тях в един съдбоносен ден, който с пролетните проблясъци на тяхното пълно с настроение и загадъчност запознанство, постави началото на една много дълга и красива любов, която ще победи времето и пространствата. Тази любов ще се преражда няколко пъти, стигайки до развръзката и до апогея си през далечния 21-ви век. Казвам апогей, защото инирмената ѝ мощ/1/ няма да има равна на себе си. Но това ще стене след като се изчистят двамата влюбени от натрупаните негативни енергии в тях, наследени от миналите им животи.
И ще се сбъдне казаното:
- Моля да ме извините за нахалството, но навън вали, а аз съм един бездомен, отчаян и зиморничав старец. Ще бъдете ли така добра, да ми отстъпите половин подслон от Вашия въздушен дом?
Тя така спонтанно се разсмя на комичната му физиономия, че хиляди звънчета се разпиляха по тревите наоколо. Смутена от шумното си реагиране, Мари си наложи сериозност, като отговори закачливо:
- Но, моля Ви, заповядайте, влезте! Вашите сълзящи старчески очи изглеждат така болнави, че ме хваща страх, задето сте се измокрили до кости.И бих се самонапляскала, ако Ви откажа гостоприемството си.
Младежът светна,приятно изненадан от закачливата реакция, добре изиграна с грациозен реверанс.А звънкият глас на непознатата чаровница, която напоследък все гледаше да срещне по коридорите на университета, го заплени завинаги. Минаващите наблизо младежи неволно се бяха спрели, загледани с възторг в синеоката красавица, разцъфнала в своята непринудена веселост. А тя, щом усети прикованото в нея внимание, се нацупи и стана сериозна, умълчана. Гостът се възползва от настъпилата пауза и пъргаво извади обяда си, представяйки се набързо:
- Казвам се Тим и уча отсреща... - като кимна с глава в посока университета.После нехайно попита:
- А Вие?...Ще позволите ли да хапна в приятната Ви компания?...- но без да дочака отговор, той се нахвърли на закуско-обяда си с вълчи апетит.И изведнъж се сепна, поглеждайки смутеното ѝ лице. Очевидно гузен, че не е дочакал отговора ѝ, сконфузено промълви:
- Ами Вие защо не ми казахте как Ви наричат? - и продължи с палави пламъчета в очите.-
Вярвам, че на грейналото Ви същество заслужено са дали небесно име.
- Мари Хигелс, моля. Ако Ви е приятно, приемете името на моето същество.
И двамата прихнаха едновременно. Но не толкова заради своята духовитост, колкото от нескритото удоволствие, че са се срещнали. Тим тайничко я разтлеждаше, като всячески се стремеше да не изглежда лаком.Затова започна едва-едва да отхапва от парчето млечен хляб със сирене. А Мари, дяволито усмихната, се удивляваше на внезапното му смущение, което той не успяваше да прикрие. Дори се усети, че неволно беше започнала да се любува на красивите му черти, мислейки си с тъга: "Какви божествени очи! Ясни и замечтани...Колко ли момичета е омайвал и изоставял? Сигурно поне няколко дузини го преследват..."
Новият ѝ познат, доловил в унесения ѝ поглед възхищение, се смути и се вторачи в сандвича си. По страните му плъзна издайнически огън и Мари го подкачи:
- Да не би да има в хляба Ви млечни буболечки, че така внимателно взехте да го обследвате? Или се е наканила да падне зъбната ви протеза, та това ви пречи да ме атакувате с нови въпроси?
Тим поде предизвикателството и, като я стрелна с весел поглед,профъфли:
- О, извинете! Пропуснах да Ви предупредя, че пред Вас се намира един тотално грохнал старец. А знаете ли какви поразии може да причини студът, ако нападне някой нещастен мозък, когато е влязъл във възрастта на голямото забравяне?
-Ами, мисля, че се досещам. Като си спомня как преди малко гледахте с празен поглед...Може би се чудехте кой Ви е откраднал думите?
Младежъп извика през смях в скоропоговорка:- Ха, така!
Ясна мисъл, силни времена.
Мътни спомени, паднали пера.
Доволни от срещата си, развеселени и забравили за смръщения дъждовен ден, двамата изтичаха към зелената ограда на университета, който, между другото, бе най-старият в щата. С положителност може да се каже, че 13-ти март 1802 година, вторник, се бе превърнал за тях в един съдбоносен ден, който с пролетните проблясъци на тяхното пълно с настроение и загадъчност запознанство, постави началото на една много дълга и красива любов, която ще победи времето и пространствата. Тази любов ще се преражда няколко пъти, стигайки до развръзката и до апогея си през далечния 21-ви век. Казвам апогей, защото инирмената ѝ мощ/1/ няма да има равна на себе си. Но това ще стене след като се изчистят двамата влюбени от натрупаните негативни енергии в тях, наследени от миналите им животи.
И ще се сбъдне казаното:
ЗАРЕВАТА НА МАРИ ХИГЕЛС И ТИМ СКАЙЛЕР СА ПРЕДОПРЕДЕЛЕНИ ДА БЪДАТ ЗАВИНАГИ ЗАЕДНО И ДА СЕ ОБИЧАТ ЗАНАПРЕД ПРЕЗ ВСИЧКИТЕ ВЕКОВЕ НА ЗЕМНОТО ЛЕТОБРОЕНЕ.
ТЕ ЩЕ МИНАТ ПРЕЗ ОГЪНЯ НА ЛЮБОВНАТА МЪКА И РАЗОЧАРОВАНИЯ, КАКТО И ПРЕЗ ТЕЖКИТЕ ДНИ НА РАЗТЪРСВАЩИ РАЗЛЪКИ, ДОКАТО ПРЕЧИСТЯТ ДНИТЕ СИ ОТ КАРМИ.
ТЕ ЩЕ МИНАТ ПРЕЗ ОГЪНЯ НА ЛЮБОВНАТА МЪКА И РАЗОЧАРОВАНИЯ, КАКТО И ПРЕЗ ТЕЖКИТЕ ДНИ НА РАЗТЪРСВАЩИ РАЗЛЪКИ, ДОКАТО ПРЕЧИСТЯТ ДНИТЕ СИ ОТ КАРМИ.
ЛЮБОВТА НА ДВАМАТА ЩЕ ДОКАЗВА, ЧЕ Е ВЕЧНА, ЗАЩОТО ВИНАГИ ЩЕ ВЪЗКРЪСВА ИЗПОД ПЕПЕЛТА НА ИНТРИГИТЕ, ДОКОСВАНА ОТ ЧУДОДЕЙНАТА СИЛА НА КОПНЕЖА - СЪЩИЯТ КОПНЕЖ, КОЙТО КАРА ДВЕ ИЗВИСЕНИ СЪЩНОСТИ ДА СЕ ОТКРИВАТ СРЕД ЗЕМНОТО МНОЖЕСТВО, МАГНЕТИЧНО ПРИВЛЕЧЕНИ ЕДИН КЪМ ДРУГ.
И ЩЕ ГРЕЯТ ЛИЦАТА НА МАРИ И ТИМ, ОЗАРЕНИ ОТ СЛЪНЦЕТО НА ТЯХНАТА НОВА И АПОГЕЙНА В ПРЕРАЖДАНИЯТА ИМ СРЕЩА.
И ЩЕ СЕ ОЗОВАТ СГУШЕНИ В КРАСОТАТА НА ПРИКАЗЕН ОАЗИС СРЕД ПУСТИНЯТА НА ЧОВЕШКИТЕ ВЗАИМООТВОШЕНИЯ НА 21-ВИ ВЕК.
И ЩЕ ОСТАНАТ НЕДОКОСНАТИ, КАКТО ОТ КАТАКЛИЗМИТЕ, НОСЕЩИ СМЪРТ, ТАКА И ОТ НАЖЕЖЕНИТЕ ИСТОРИЧЕСКИ СЪБИТИЯ НА ЗЕМЯТА.
Обръщайки гръб на околната завист и суета, Мари и Тим ще заживеят на своя остров от светлина, завинаги победили нещастията. А в житейското им небе, озарено от лъчите на безсмъртието, ще се появи звезда - символ на новото начало. Блясъкът ѝ ще е отражение на тяхната всеотдайност.Звездата ще е плод на тяхната любов и ще се нарича Александър -детето, очаквано със затаен дъх от всички. Защото се знае колко съдбоносна е мисията му на Земята. Неговата светлина ще бъде живителен дъжд за обжарената действителност, напукана от суховеите на земните страдания.
И ЩЕДРО ЩЕ РАЗДАВА АЛЕКСАНДЪР БЛАГА, РОДЕНИ ОТ ДОБРОДЕТЕЛИТЕ МУ.
И ЩЕ СЕ ОЗОВАТ СГУШЕНИ В КРАСОТАТА НА ПРИКАЗЕН ОАЗИС СРЕД ПУСТИНЯТА НА ЧОВЕШКИТЕ ВЗАИМООТВОШЕНИЯ НА 21-ВИ ВЕК.
И ЩЕ ОСТАНАТ НЕДОКОСНАТИ, КАКТО ОТ КАТАКЛИЗМИТЕ, НОСЕЩИ СМЪРТ, ТАКА И ОТ НАЖЕЖЕНИТЕ ИСТОРИЧЕСКИ СЪБИТИЯ НА ЗЕМЯТА.
Обръщайки гръб на околната завист и суета, Мари и Тим ще заживеят на своя остров от светлина, завинаги победили нещастията. А в житейското им небе, озарено от лъчите на безсмъртието, ще се появи звезда - символ на новото начало. Блясъкът ѝ ще е отражение на тяхната всеотдайност.Звездата ще е плод на тяхната любов и ще се нарича Александър -детето, очаквано със затаен дъх от всички. Защото се знае колко съдбоносна е мисията му на Земята. Неговата светлина ще бъде живителен дъжд за обжарената действителност, напукана от суховеите на земните страдания.
И ЩЕДРО ЩЕ РАЗДАВА АЛЕКСАНДЪР БЛАГА, РОДЕНИ ОТ ДОБРОДЕТЕЛИТЕ МУ.
ЗА РАДОСТ НА СВОИТЕ РОДИТЕЛИ, ТОЙ ЗАЕДНО С ТЯХ ЩЕ УЧИ ОНЕПРАВДАНИТЕ КАК ДА РАСТАТ ДУХОВНО, ЗА ДА ПОБЕЖДАВАТ СМЪРТТА. СВЕТЛИНАТА НА ТРИМАТА ЩЕ СЕ ПРЕВЪРНЕ В ПЪТЕВОДНО СИЯНИЕ, ПОСОЧВАЩО НА ХОРАТА ПОСОКАТА, КОЯТО ДА СЛЕДВАТ. ЗАЩОТО САМО ТЯ ТЯ ЩЕ ГИ ОТВЕДЕ ДО ХАРМОНИЯТА И ДО КРАСОТАТА НА ВСЕВЕЧНАТА ЛЮБОВ.
--------------------------
ГЛАСЪТ НА НЕРОДЕНИЯ
Макар невидим, майчице любима,
макар и нероден, гали ме с песни.
Обичам обичта ти, твойто име...
Недей да плачеш! Знам, не ти е лесно.
Но ти не си коя да е. Разбра ли?
Изтрий страните...Хайде, усмихни се!
Теб всички богове са те избрали,
да бъдеш кръст - и обруган, и хрисим.
Да бъдеш пратеница моя свидна.
За жадния да си море от обич.
На чакащия да речеш, че ида.
Над мъртвия да спуснеш лъч надгробен.
Празнувай, мамо - днеска и во века!
Излез от своята ковчежна стая.
Затуй, че страдаш, мъченице, нека
да те възлюби бога на Синая!
8 март, 1993, 10 ч.37 мин.
----
1."Инирмената ѝ мощ..." - ИНИРМА, това е божествената светлина в човешкото тяло, която може да прави невиждани и нечувани чудеса.
/следва на стр.166/
--------------------------
ГЛАСЪТ НА НЕРОДЕНИЯ
Макар невидим, майчице любима,
макар и нероден, гали ме с песни.
Обичам обичта ти, твойто име...
Недей да плачеш! Знам, не ти е лесно.
Но ти не си коя да е. Разбра ли?
Изтрий страните...Хайде, усмихни се!
Теб всички богове са те избрали,
да бъдеш кръст - и обруган, и хрисим.
Да бъдеш пратеница моя свидна.
За жадния да си море от обич.
На чакащия да речеш, че ида.
Над мъртвия да спуснеш лъч надгробен.
Празнувай, мамо - днеска и во века!
Излез от своята ковчежна стая.
Затуй, че страдаш, мъченице, нека
да те възлюби бога на Синая!
8 март, 1993, 10 ч.37 мин.
----
1."Инирмената ѝ мощ..." - ИНИРМА, това е божествената светлина в човешкото тяло, която може да прави невиждани и нечувани чудеса.
/следва на стр.166/
Няма коментари:
Публикуване на коментар