Късните надежди ослепяха,
взирайки се в белите ята.
Вятър шепне: - Нямам даже стряха,
дето своя стон да приютя!...
Царствени дървета оголяха.
Броди между облаци Пегàс.
Съска зимата. Горчи в стомаха.
Радиото свири летен джаз.
А тревите просто не разбраха,
че миражът юлски изгоря,
както споменът за Андромàха,
свил гнездо във траурна гора.
В храм среднощен моли се монахът,
храм, граден с лъчите на Дедàл.
Слънце и луна с копнеж се сляха...
Кой сред вълчи студ е разцъфтял?
Ти ли, обич, тъжна и самотна?
Ти ли на цветя ухаеш пак?
Зимата свисти, сумти, бубòти,
но ще спре, съзряла твоя знак!
15.10.1992, 14ч.49мин.-----1. Андромàха - вдовицата на Хектор.
2.Дедàл - архитект от древността,
баща на Икàр, който пък е известен с
несполучливия си опит да полети към слънцето
със саморъчно направени крила.
Няма коментари:
Публикуване на коментар