/текст за песен/
Не бива пепел от тревоги
да сипваш върху думи ласкави.
Щом рухне болката стонога,
ще бъдем силни и израснали.На клада бях, на клада от кошмари...
Днес няма Жана д'Арк да бъда!
Достатъчно сред нощите изгарях,
жигосвана от дяволски присъди.
Вулкан си ти, изригнал от копнежите,
по-истински от нежния Петрарка,
по-страстен от море, до вик разнежено,
по-звезден от любов с неземна яркост.
Убий нощта! Не ставай роб на мислите.
И аз ще ти повярвам, че си в мене.
Слънца сме с теб, от зимен студ прочистени,
към вечността щастливо устремени!29.11.2005.
Няма коментари:
Публикуване на коментар