123. РАНОБУДЕН ПОЗДРАВ ЗА МОЯТА ЛОТОСНА ЛЮБОВ ! / 8 ми март/

Един незрим небесен принц телепатично говори на своята

спяща красавица...

---
Моя малка, утро е. Честито!
Лотосно цъфти!Бъди щастлива!

Нека гледа злият дух убито,
скрит до пояс в тръни и коприва.
А пък аз, изгубен сред цветята,
звездно влюбен свят ще ти покажа,
да те пази от студа, когато
те нападат зависти прокажни.
Моя малка, грейнала и чиста!
Знаеш ли, че ти си ми опора?
Щом съм тъжен, тръгвам след лъчите,
дето с твоя огнен глас говорят.
И ми идва, литнал, да надскоча
светлината, стигнала предела!
Думи нямам, да опиша точно,
как една звезда ме е превзела!
Все така неземна остани си!
Грей ми всеотдайно в небесата!
Осветлявай нощните ми мисли,
обич моя, лотосна и свята!

8.03.1993, 5 ч.44 мин./в мазето съм - плача и пиша!/

Някога живях в едно мазе, преди небето да направи така, че да получа днешното си жилище- награда за денонощния ми труд в името на човешкото добруване...В продължение на години големи изпитания ми се бяха скупчили над главата като черни градоносни облаци. Но никога не спрях да пиша поезията, която днес ви давам ден след ден...Тези стихове ме извисяваха и ми вливаха сили. Те всъщност ме водеха по трънливия път на моята небесноосветена мисия и ме превръщаха във вечен оптимист, носител на доброто...Превръщаха ме в истинската любов, в жената-лотос,

която знае, че нейната звездна половина, принца-лотос, живее някъде далече, но й помага чрез светлината на своята любов!