неделя, 20 декември 2009 г.

146. МЪДРОСТТА НА РОСАТА /5-ти юли/





КАМЪКО,
отломил се от мрака на всемира,
летял сред хаос от кармични тежести,
които падат като дъжд над нас.
Защо дойде?
Защо се вкорени в пътеката на сенчестите дни,
където в летния покой
се раждам и прераждам аз - РОСАТА?
Излъчваш мисли, които нажежават въздуха,
за да превърнат любовта в омàра,
а мен - в изчезване.
Завиждаш на листата, че се сливат
с лунните желания за ласки.
Покриваш се с егоистична плесен,
заравяйки душата си в земята,
за да не виждаш, как ме оплодява слънцето,
как ставам майка на красиви мигове.
Чужд на порива духовен, ти не би разбрал
защо блестя от щастие,
когато капчица от мен отпива птицата,
запътена към седмото небе на своя изгрев.
Защо на теб да се раздам,
когато не долавяш смисъла на щедростта?
КАМЪКО,
отломил се от мрака на всемира. -
Не знаеш ли,
че там, където красотата властва,
космическите тежести умират?
5.07.1993, 22ч.
------
"Красотата..." - истинската красота е духовната.
Ако човек има много добродетели, те след
време правят и лицето, и тялото му КРАСИВО.
Достигнеш ли нивото на НИРВАНА, си спечелил
вечна младост и физическа красота, която няма
нищо общо с вродената. Изваяната физика от
Нирвана, мощно излъчва ФОТОНИ, т.е. светлина.
ТАМ, КЪДЕТО ИМА РЕВНОСТ, ДУХОВНОСТТА
Я НЯМА!
ЕДИН ОТ НАЙ-ЦЕННИТЕ ДОБРОДЕТЕЛИ
Е АЛТРУИЗМЪТ - ДА БЪДЕШ ЩЕДЪР, БЕЗ ДА
ИСКАШ НИЩО В ЗАМЯНА, ГОВОРИ МНОГО
ЗА ТЕБ!

Няма коментари:

Публикуване на коментар