----------------------
ТЪГА И БОЛКА. Херувимски хор.
Замира тишината до премàла.
Бетовен. "Лунната..." във до-минор.
Нима съдбовното сме го проспали?
ТЪГА И ВЯТЪР. Любовта мълчи.
"Набуко" ли започва? Колко странно! -
Един монах с невиждащи очи
издига кръст над млъкнало пиано.
ТЪГА И...УЖАС! Уморен покой.
Луна забравена. Тих стон. Сонàта.
Бетовен. Синя светлина... Но кой
затвори пред копнежите вратата?
ТЪГА И СТУД. И зъзнене. И грях.
Чак камъни се пукат! -Колко много!
Дете, сълза и ласка - всичко бях.
Сега съм само болка и тревога!
15.12.1991.
Снимката е от 16 октомври, 2012.
Няма коментари:
Публикуване на коментар