167. /проза/ ПРЕРОДЕНА В СВЕТЛИНА - от Мари Хигелс

ПРЕРОДЕНА В СВЕТЛИНА /Мари Хигелс/
/от стр.166/

5.

КАК СЕ РАЖДА И САМОУТВЪРЖДАВА  ЕДНА ГЕНИАЛНОСТ?

Когато се запозна с Мари Хигелс, синът на Золеар Скайлер мечтаеше да превземе университетския рубеж и да стане учен астроном и математик, покорител на впечатляващи научни открития. Силата на неговата подсъзнателна логика му даваше основание да вярва, че съвсем скоро ще бъде в състояние да овладее до прецизност знаците и новите закономерности на звездната карта. Той редовно се интересуваше от текущата информация, свързана с небесните тела, като с лекота изчисляваше разстоянията между тях. Но най-много се гордееше, че, притежавайки откривателска математическа мисъл на талантлив астроном, умееше много точно и безпогрешно да определя магнетичните характеристики на звездните гравитационни силови полета. Истинско удоволствие за всеки специалист в тази област бе, да изслушва подредените като в аптека логически съждения, установявайки, че те безпогрешно доказват хипотетичните идеи на младия учен. Предпочитанията на Тим бяха насочени към една от тези научни хипотези, в която влагаше особено голяма страст. Ето какво гласеше тя:

НАПЪЛНО ВЪЗМОЖНО Е ДА СЕ ЛОКАЛИЗИРА МЯСТОТО НА ЕНЕРГИЙНАТА СЯНКА НА ДАДЕНА ЗВЕЗДА, КОЯТО Е ИЗМЕСТЕНА ОТ ПЪРВОНАЧАЛНАТА СИ МАГНИТНА ОС СЛЕД ПРЕТЪРПЯН ГИГАНТСКИ КАТАКЛИЗЪМ.


След време в елитните научни среди ще гръмне и второто му откритие, изумително с категоричното си доказателство, рожба на внезапни прозрения и математически решения:

ЕНЕРГИЙНАТА СЯНКА НА ВСЯКА ПЛАНЕТА СЪЩО Е ПЛАНЕТА. КОЯТО СЕ НАМИРА В ДРУГО ИЗМЕРЕНИЕ.  ЖИВОТЪТ В НЕЯ ПРОТИЧА В ОБРАТНА ПОСОКА НА ПЪРВООБРАЗНОТО СИ РАЗВИТИЕ.

Третото голямо откритие на 28-годишния Тим Скайлер е особено революционно с твърдението си:

СВЕТЛИНАТА С НЕЙНИТЕ ФОТОНИ ПРИТЕЖАВА МОЛЕКУЛЯРНО-КРИСТАЛЕН СТРОЕЖ И МИСЛОВНА ДЕЙНОСТ.

Потомъкът на Золеар Гърка недоумяваше, а и нямаше как да разбере, от къде в мисловната му зона постъпва всичката тази информация, оформила неговите сензационни за 18-ти век открития. Информация толкова интересна и впечатляващо силна, че активизираше логическите му търсения денонощно. Той си даваше сметка, че смелите му твърдения, които бе доказал с цифри, графики и логика, граничеха със зоната на фантастиката. Но от друга страна изчисленията му категорично потвърждаваха, че въпросните открития са реално доказуеми. Просто се изискваше време и вяра в тях. Колкото до неговите следващи също толкова революционни идеи, той се нуждаеше от постоянство и настойчивост, за да ги облече в математическа категоричност.
И дойде денят, когато, обладан от последното си силно прозрение, взрян в току-що изписаните листове, Тим не можеше да повярва на очите си - резултатът на мащабния му едноседмичен труд бе направо смайващ. Изведнъж младият астроном се почувства като изхвърлен от пружина далече зад предела на спокойния му нрав. Започна дивашки да крещи, после го разтресе луд смях, докато правеше маймунски скокове из тясната си стаичка. А когато на вратата се показа Ямира, зяпнала пред тази животинска какафония, той я грабна и въвлече в ритмиката на нещо, подобно на танц. И имаше за какво да се радва нашият изследовател на космическото пространство. Гигантската важност за развитието на прогреса, която беше подредена в редици от цифри върху листовете на Тим, можеше обаче да бъде оценена по достойнство само от гениален ум, подобен на неговия. За по-обикновените хора  ще е достатъчно само да се цитира новото откритие на младия учен от Милисбърг в достъпния му вид:

НАЙ-ВАЖНАТА ПЛАНЕТА ОТ СЪЗВЕЗДИЕ СИРИУС - МЕРКУРИЕВА СЯНКА, ВЕЧЕ ИМА СВОИТЕ КООРДИНАТИ В ЗВЕЗДНИТЕ КАРТИ НА ЗЕМНАТА НАУКА!

По математически път Тим доказва точните координати на СЯНКАТА - така той нарича  планетата, на която сме даде кодираното название МЕРКУРИЕВА СЯНКА. От въпросния знаменателен ден нататък творческите възможности на младия гений пълноводно се отприщиха. Защото задръжките, идващи от консерватизма на разума му, поне за момента бяха преодоляни.
Ръката му автоматично и с голяма скорост изписваше купища листове с идеи, придружени от доказателствени формули и изчисления. А в следващия момент логиката му стремглаво се втурваше да ги разшифрова. Мисля, че е крайно време да уточним, от къде точно идваше тази чудовищна по значението си новаторска информация - неин източник бе пробуденото подсъзнание на Тим Скайлер. Целият поток от твърдения бе аргументиран с подробни математически анализи и изводи. От младия учен се искаше само едно - да повярва и да се довери на интуитивното си АЗ, което  го убеждаваше, че написаното познание си е негово. Защото то идва от инирмената му памет -паметта на подсъзнанието, която от своя страна е свързана с най-високото ниво на божествената светлина, с  центрове, разположени в човешката плът. Тази изключително мощна енергия на съзиданието се нарича  Нирвана.
Важно е да се знае, че НИРВАНА е седмото енергийно поле, разделено на стъпаловидни нива, което свързва подсъзнанието на човека с космоса. Тя е запечатала в себе си като на харт-диск великото вселенско познание и, когато се е активизирала в най-висшата си степен, човек съвсем реално ще  започне да проявява удивителни чудотворни способности, подобни на онези, описани от писателите-фантасти: възкресение на мъртва плът,  преместване на огромни тежести чрез визиране с очи, левитация, телепортиране, владеене на всички земни езици, изстрелване на лазерни лъчи от дланите и пръстите, и пр.

Влюбеният в звездите млад учен имаше за задача, да вземе най-важните си математически изследвания и твърдения, и да се яви пред университетския СЪВЕТ НА УЧЕНИТЕ- КОРИФЕИ, където да защити своето астрономическо откритие и да се превърне в най-младия професор в сферата, избрана от него.
За съжаление, го завъртя психически водовъртеж с неговите упорити битки между новаторството, към което го тласкаше интуицията и логическото мислене с неговата университетска консервативност. Разумът на младежа  понякога биваше притискан от тежестта на  негативните мисли и колебания, насочили жилото си срещу собствената му силно пробудена откривателска природа. Друг път Тим бързо се справяше с проблема на вътрешните си борби и терзания, но във въпросния ден той някак твърде лесно се поддаде на натиска. Разколеба се. Рязко започна да се противи на своя подсъзнателен глас, който упорито го убеждаваше, че до великите открития се стига с голяма лекота по пътя на интуицията, стига човек да има наследено от миналите си  животи огромно позитивно излъчване, което, живеещо в гените му, е закодирало в себе си цялото космическо познание.

/недовършено/