170. В НАЧАЛОТО БЕ БЛЯСЪК.../9-ти ноември/

Велик момент! Потръпват устни святи.
Две небеса в един безкрай се сливат.
Аз няма да съм вече непозната!
Ти няма да си в плен на самодиви!
Стаиха дъх най-злите урагани.
Хиените опашките подвиха.
Вдън-ада вълчите души са свряни.
Ръмжащият живот се сви утихнал.
Целувката ни вчера беше ключът
към днешното изригване на лава.
Неповторимият момент се случи -
голготският ти кръст ще разковавам!
Началото бе блясък съдбоносен!
Не е ли той най-здравата основа,
достойна свръхтоварите да носи?
Не сме ли с тебе ключът към Пандора?
Подгонили ужасните прокоби,
научихме се с мрака да се борим,
готови със замах да го загробим.
Не сме ли с тебе истини, изгряли
над обезверени и вгорчени мисли?
Ще озаптим със огън злите хали
и до стената гнома ще притиснем.
Затуй съм толкова щастлива, мили.
Затуй те галя с озареност тиха.
В безсмъртната любов е нашта сила
и в нейно име с теб сме смерч развихрен!

9.11.2004, 6 ч.48 мин.