Възкръсване съм! Влюбена съм! Нова!...
Животът вън примигва изумен.
В обител се заключи Казанова
и Брамс се чува в призрачния ден.
Оркестър. Диригент. Небесна палка...
Голямото начало ли дойде,
че ставам малка - като точка малка?
Не знам къде съм... Всъщност, знам къде. -
В море от звуци, между раковини,
на дъното на пясъчен копнеж.
Възкръснали, лазурите са сини.
Долавям поглед, разтуптяно свеж.
Гърмят акорди... Кой ли дирижира?
Кой виртуозно палката върти?
Това е ТОЙ! - прошепна ми Всемира. -
И мълком ми посочи, че си ти!
17.03.1993, 12 ч.18 мин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар