94. /проза / ТРУДЕН ИЗГРЕВ /19- ти декември/

Всичко, което е написано в този блог,
е плод на мои реални преживявания.
В никакъв случай не е творческа измислица.
-------------------------
Аз бях ритана.
Бях плюта.
Бях обругавана.
Видях къде е погребана любовта.
Видях къде е свърталището на разврата.
Държах в ръцете си трънения венец
на равнодушието.
Бях пещера - куха и кънтяща от безсилие,
но преизпълнена със сърдечно туптене,
скрито в тишината на нейния мрак.
Сега ми е наредено, да се превърна в меч -
МЕЧЪТ НА ВЪЗМЕЗДИЕТО.
Наредено ми е, да се превърна и в милувка -
МИЛУВКАТА НА ОПРОЩЕНИЕТО.
Да бъдеш светлина, е наказание.
Да бъдеш светлина означава
да преглъщаш горчилката
на чуждите съвести и да мълчиш.
Защото нямаш право,
да даваш голи обещания
на очакванията край теб.
Имаш право само да подадеш десница за помощ.
И си длъжен никога да не забравяш,
че небесните дела са като хубавата глина -
тя се изпича бавно, за да бъде здрава.

Не укорявайте светлината,
че така трудно изгрява, хора!
Вашето равнодушие ù пречи.

Не завиждайте на светлината, хора!
Тя е закована в Ноев ковчег,
но ви изпраща своя бял гълъб -
знак, че ви обича!

19.12.1990, Берлин.
---
На снимката - изгрев, който прилича на Спасителя - снимах го през 2012г., 25 август.