СПАСЕНА ЗОРА /текст за песен/
Гръм разцепва на две тишината!
Лунна песен мълчи недопята.
Лебед тъжен в нощта излетя...
Бях крило на убита надежда,
но възкръснах във танц на дете.
Хоризонтът натам ме повежда,
дето стих нестинарски расте.
И ДОРИ ДА ДОСТИГНА БЕЗКРАЯ,
ПАК КЪМ СЕБЕ СИ АЗ ЩЕ ЛЕТЯ!
ТЪРСЯ ИЗГРЕВ, ОТ ЛАСКИ ИЗВАЯН!
ТЪРСЯ ОГЪН, ВГРАДЕН В ЛЮБОВТА!
С поглед пламнал небето докосвам.
С думи жарки прогонвам скръбта.
Кой копнее за мен безвъпросен,
омагьосан от образ мечтан?
Всичко мое ще дам на безкрая,
който с таен копнеж ме зове.
Той ме чака, небесно изваян.
Той е огън в страстта на Равел.
С теб спасихме зората от мрака.
Бяла утрин екстазно блести.
Тишината от радост заплака -
тя разбра, че безкраят си ти!
И ДОРИ ДА ДОСТИГНА БЕЗКРАЯ,
ПАК КЪМ СЕБЕ СИ АЗ ЩЕ ЛЕТЯ!
ТЪРСЯ ИЗГРЕВ, ОТ ЛАСКИ ИЗВАЯН!
ТЪРСЯ ОГЪН, ВГРАДЕН В ЛЮБОВТА!
21.08.2004.
Няма коментари:
Публикуване на коментар