130. ПТИЦАТА НА ВЕЧНИЯ ЖИВОТ / 18 - ти март/

На моя Небесен любим, планетарен диригент
на окрилени чувства и на устремените към своето сбъдване копнежи!... 
----------------------
Тържествено ще бъде и прекрасно!
Оркестърът ще свири извисено.
В мига, прожекторите щом угаснат,
неземна светлина ще лумне в мене.
Към пулта диригентски ще се спусне
лъчът, обикнал виртуоза в тебе.
И ще възкликнат звездните ми чувства:
"Хвалà, че си от страсти преобсебен!..."
Ще бъдеш ангел и любов върховна.
Магия от духа ти ще извира.
В подобна вечер влюбих се в Бетовен,
воювал с враговете на всемира,
воювал със жестоката прокоба,
която гълта жертви до пресùта.
В подобна вечер злото се загробва
и Птица-Феникс от жарта излита!

18.03.1993, 11 ч.
---
Стихотворението се роди, вдъхновено от един концерт,
където дирижираше Владимир Гяуров, с когото съм имала
творчески срещи, но го познавах бегло...