Нощта скимти. Най-сетне се разпада
на вик, на самота, на грехове.
За мен това не крие изненада.
Студът ѝ с вълчи стъпки вън снове.
Зловещата ѝ паплач се разбяга.
С легенди святостта ще се сроди -
за Ева и Адам, за древни саги,
които помнят първите следи.
Нощта скимти. Ужасно е студено!
И лед блести по мъртвите стени.
Ела, любов! Пали огньове в мене!
Спасителка на дните ми стани!
Ако сме двете, ще разтърсим мрака.
С небесна сила ще го провалим.
Ела, любов! Така отдавна чакам!
Ще ми помагаш занапред, нали?
30.01.1993, 22 ч.23 мин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар