Любовта, мъдростта и истината са неделими,
както топлината, светлината и силата на слънчевия лъч.--------------------
Лазурът страда - тихо, скрито, жарко.
Защо не идваш, мой сънуван лебед?
Видения сред облаци се мяркат.
Трепти мираж, от страсти преобсебен.
Не падна светлината на колене,
превърна се в търпение огряно.
В копнежите на слънцето вградена,
прогонва тя и змейове горяни.
Разкъсва с нокти тишината някой.
Какво пък - нека! Всичко за добро е.
Душата на лазура се разплака,
но той изглежда видимо спокоен.
Да можех като него сфинкс да стана,
когато те нападат веди грозни!
Живей насън. Ще дойда в утрин ранна
с възмездни ветрове и с кръстна роза.
Тогава ще изригнат чудесата.
Тъгите ще са от любов взривени.
Фанфари ще тръбят в мига, когато
се слеят светлините в теб и в мене!
----
15.01.1993, 15 ч.43 мин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар