105. ОТТУК НАТАТЪК ДУМАТА Е ТВОЯ! /13 - ти декември/

Познах те преди няколко години.
Макар невидим, знаех, че си ти.
Сега, когато с гроба се разминах,
от бурна радост свят ми се върти.
Повярвай ми - не бих се провалила,
защото следвам твоята зора!
Издигната над земните пасквили,
самата вечност с тебе ме събра.
Оттук нататък думата е твоя!
Води ме там, където си решил.
Ще ни посрещне във шпалир безброят,
разбрал, че ти си моят богомил.
А аз ще се гордея, че те има,
че със прозрения ме осени!
И нека любовта ни бъде стимул
да разрушим душевните стени.

13.12.1992, 9 ч.15 мин.