Аз мога да съм вятър, да съм цвете,
покой да бъда, бесен водоскок.
Като торнадо в океан да светя,
да бъда ехо в кладенец дълбок.
И мога да съм празнична Осàнна,
да бъда твоето венчално "да".
Морето на въздишките да стана,
или да бъда млъкнала следа.
Ако поискаш, ще ти дам цветята,
докосвани от Ева и Адам.
Икона ще съм - същата, която
мечтал си да огрее твоя храм.
Но не, не искай да остана няма!
Не може истината да мълчи!...
Та ти излъчваш днес такава драма!
Къде, любов, са звездните очи?
27.01.1993,20ч.04мин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар