на камъка, забил очи в небето.
Докосната от летен лъч, горката,
се чувства гузно, че неземно свети.
НЕ МЕ РЕВНУВАЙ! Мога да обичам
и утрото, и вятъра, и тебе.
С възторга на дете ще радвам всички,
но пролетта им няма да обсебвам.
НЕ МЕ РЕВНУВАЙ с ревността стоглава,
която бясно съска, дращи, рита.
С омраза жили, мислите сковава,
избожда с поглед на смеха очите.
ЗАТУЙ СА ЧЕРНИ ОБЛАЦИТЕ ГОРЕ,
защото ми се мръщиш отзарана.
Как искам, с твойта мъдрост да говоря!
Как искам, да те осени Нирвана!
10.02.1993, 10 ч.42 мин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар